Сянката на чинара [bg]

В методистката църква, докато се молел пламенно и със затворени очи, въпросният евангелист изгубил равновесие и се търкулнал надолу по мраморното стълбище. Наранил се сериозно и получил мозъчно увреждане. Изгубил дясното си око. Година по-късно (през 1957-а) той завел дело, обвинявайки църквата в небрежност. Искал петдесет хиляди долара.

Делото вбесило Рубън Атли и той охотно поел защитата на църквата, при това без хонорар. Бил вярващ и смятал за свой християнски дълг да защити истинския молитвен дом от такава безпочвена претенция. По време на избора на жури се прочул с арогантната фраза: „Просто ми дайте първите дванайсет“.

Адвокатът на проповедника проявил здравия разум да ги приеме и първите дванайсет човека от списъка положили клетва и заели местата си в ложата на съдебните заседатели. Адвокатът доказал, че стълбите пред църквата са в лошо състояние и от години не се поддържат. Имало оплаквания и други подобни. Рубън Атли крачел наперено из съдебната зала и се възмущавал, задето такова дело изобщо се водело. Два дни по-късно съдебните заседатели дали на проповедника четирийсет хиляди долара — рекордна сума за окръг Форд. Присъдата била жесток укор към адвокат Атли и повод за дългогодишен присмех, докато не бил избран за съдия.

По-късно станало ясно, че пет от първите дванайсет съдебни заседатели също били петдесетници — прочути със своята вярност към общността и доста чувствителни. Трийсет години по-късно адвокатите продължаваха да мърморят шеговито фразата „Дайте ми първите дванайсет“, докато оглеждаха евентуалните кандидати за съдебни заседатели.