Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Сянката на чинара [bg]
Сянката на чинара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сянката на чинара [bg]

Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:

Публикуван преди 25 години, „Време да убиваш“ е един от най-известните романи в съвременната американска литература. Сега, в „Сянката на чинара“, Джон Гришам отново ни води в съдебната зала на Клантън, щата Мисисипи. Джейк Бриганс пак е въвлечен в ожесточен процес, който ще накара жителите на окръг Форд да се изправят пред собствените си расови предразсъдъци. Сет Хъбард умира от рак. Той е бял, богат, самотен и не вярва на никого. Преди да се обеси на стария чинар близо до дома си, Сет написва собственоръчно последното си завещание. Лишава децата и внуците си от наследство, оставя почти всичко — всъщност повече от двайсет милиона — на чернокожата си прислужница и така създава съдебен конфликт, който може да бъде сравнен единствено с процеса за убийство, воден от Джейк преди три години. Защо? Каква мрачна тайна се крие зад това привидно ирационално решение?
1 ... 147 148 149 150 151 152 153 154 155 ... 224
Перейти на страницу:

— Това е списъкът с дела от двайсетте години на двайсети век, по-конкретно от август хиляда деветстотин двайсет и седма година до октомври двайсет и осма година. — Отвори тома бавно и много внимателно започна да отгръща пожълтелите и крехки, почти трошливи страници. — Граждански дела — оповести тя почти като уредник, който превъзходно владее областта си.

— Колко време си прекарала тук? — попита Джейк.

— Не знам. Часове. Като омагьосана съм от тези неща, Джейк. Историята на окръга се крие тук, в историята на съдебната му система. — Отгърна още няколко страници, после спря. — Ето. Юни хиляда деветстотин двайсет и осма година, преди шейсет години.

Джейк се наведе да погледне отблизо. Всички бележки бяха написани на ръка и мастилото беше доста избледняло. Порша плъзна показалеца си по едната колонка и прочете:

— На четвърти юни хиляда деветстотин двайсет и осма година… — Премести се надясно, към следващата колонка. — … ищецът на име Клион Хъбард е завел дело срещу ответника — премести се на съседната колонка — на име Силвестър Риндс. — После мина на съседната колонка. — Делото е описано просто като спор за земя. В следващата колонка е името на адвоката. Клион Хъбард е бил представляван от Робърт Лий Уилбанкс.

— Това е дядото на Лушън — каза Джейк. Двамата се бяха навели рамо до рамо над регистъра.

— А ответникът е представляван от Ламар Тисдейл.

— Починал преди трийсет години. Името му още се среща по завещания и нотариални актове. Къде е делото? — попита Джейк и отстъпи крачка назад.

— Не мога да го открия — махна с ръка Порша. — Ако съществува, трябва да е някъде тук. Търсих го навсякъде. Липсват документи, сигурно заради пожара в съда.

Джейк се облегна на шкафа и обмисли положението.

— Значи са спорили за някаква земя през хиляда деветстотин двайсет и осма година.

— Да, и основателно можем да допуснем, че става дума за осемдесетте акра, които Сет е притежавал преди смъртта си. От проучването на Лушън знаем, че по онова време Силвестър не е притежавал друга земя. Клион Хъбард е станал неин собственик през хиляда деветстотин и трийсета година и оттогава тя е владение на семейство Хъбард.

— А фактът, че през хиляда деветстотин и трийсета година Силвестър все още е притежавал земята, говори ясно, че е спечелил това дело през двайсет и осма година. Иначе тя щеше да е на Клион Хъбард.

— Това щях да те питам. Ти си адвокатът. Аз съм само секретарка.

— Ще станеш адвокат, Порша. Не съм сигурен дори че ти трябва да учиш право. Допускаш ли, че Силвестър е твой прадядо?

— Ами майка ми вече е почти сигурна, че той е дядо й, че единственото му дете е била Лоуис, а Лоуис е нейната майка. Следователно старецът ми се пада прадядо, не че сме били близки или нещо подобно.

— Каза ли на Лушън какви са ги вършили предците му?

— Не. Трябва ли? Защо да го правим? Той не е виновен. Още не е бил роден.

— Аз бих го направил само за да го тормозя. Ще му стане адски тъпо, ако разбере, че неговите роднини са представлявали стария Хъбард и са изгубили.

— Стига, Джейк. Знаеш, че Лушън мрази семейството си и неговата история.

— Да, ама обича богатството им. Ще му кажа.

— Мислиш ли, че уважаваната кантора „Уилбанкс“ пази старите си дела?

Джейк изсумтя:

— Съмнявам се, че пазят нещо повече от шейсет години. На тавана има някакви боклуци, но няма толкова стари документи. По правило адвокатите не изхвърлят нищо, но с течение на времето някои неща просто изчезват.

— Може ли да преровя тавана?

— Пет пари не давам. Какво ще търсиш?

— Някаква следа. Ясно е, че е воден спор за тези осемдесет акра, но какво се крие зад него? И как се е развило делото? Как така чернокож е спечелил съдебно дело за земя в Мисисипи през двайсетте години на двайсети век? Замисли се, Джейк. Бял земевладелец наема най-голямата адвокатска кантора в града, хора с връзки и влияние, за да се съди с беден чернокож във връзка със спор за земя. А чернокожият печели, или поне така изглежда.

— Може пък да не е спечелил. Може случаят да се е проточил след смъртта на Силвестър.

— Именно. Точно там е работата, Джейк. Това трябва да открия.

— Късмет. Ще кажа всичко на Лушън и ще го помоля да помогне. Може и да проклина предците си, обаче през повечето дни го прави преди закуска. Ще го преглътне. Повярвай ми, вършили са и по-лоши неща.

1 ... 147 148 149 150 151 152 153 154 155 ... 224
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)