Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
— Това е списъкът с дела от двайсетте години на двайсети век, по-конкретно от август хиляда деветстотин двайсет и седма година до октомври двайсет и осма година. — Отвори тома бавно и много внимателно започна да отгръща пожълтелите и крехки, почти трошливи страници. — Граждански дела — оповести тя почти като уредник, който превъзходно владее областта си.
— Колко време си прекарала тук? — попита Джейк.
— Не знам. Часове. Като омагьосана съм от тези неща, Джейк. Историята на окръга се крие тук, в историята на съдебната му система. — Отгърна още няколко страници, после спря. — Ето. Юни хиляда деветстотин двайсет и осма година, преди шейсет години.
Джейк се наведе да погледне отблизо. Всички бележки бяха написани на ръка и мастилото беше доста избледняло. Порша плъзна показалеца си по едната колонка и прочете:
— На четвърти юни хиляда деветстотин двайсет и осма година… — Премести се надясно, към следващата колонка. — … ищецът на име Клион Хъбард е завел дело срещу ответника — премести се на съседната колонка — на име Силвестър Риндс. — После мина на съседната колонка. — Делото е описано просто като спор за земя. В следващата колонка е името на адвоката. Клион Хъбард е бил представляван от Робърт Лий Уилбанкс.
— Това е дядото на Лушън — каза Джейк. Двамата се бяха навели рамо до рамо над регистъра.
— А ответникът е представляван от Ламар Тисдейл.
— Починал преди трийсет години. Името му още се среща по завещания и нотариални актове. Къде е делото? — попита Джейк и отстъпи крачка назад.
— Не мога да го открия — махна с ръка Порша. — Ако съществува, трябва да е някъде тук. Търсих го навсякъде. Липсват документи, сигурно заради пожара в съда.
Джейк се облегна на шкафа и обмисли положението.
— Значи са спорили за някаква земя през хиляда деветстотин двайсет и осма година.
— Да, и основателно можем да допуснем, че става дума за осемдесетте акра, които Сет е притежавал преди смъртта си. От проучването на Лушън знаем, че по онова време Силвестър не е притежавал друга земя. Клион Хъбард е станал неин собственик през хиляда деветстотин и трийсета година и оттогава тя е владение на семейство Хъбард.
— А фактът, че през хиляда деветстотин и трийсета година Силвестър все още е притежавал земята, говори ясно, че е спечелил това дело през двайсет и осма година. Иначе тя щеше да е на Клион Хъбард.
— Това щях да те питам. Ти си адвокатът. Аз съм само секретарка.
— Ще станеш адвокат, Порша. Не съм сигурен дори че ти трябва да учиш право. Допускаш ли, че Силвестър е твой прадядо?
— Ами майка ми вече е почти сигурна, че той е дядо й, че единственото му дете е била Лоуис, а Лоуис е нейната майка. Следователно старецът ми се пада прадядо, не че сме били близки или нещо подобно.
— Каза ли на Лушън какви са ги вършили предците му?
— Не. Трябва ли? Защо да го правим? Той не е виновен. Още не е бил роден.
— Аз бих го направил само за да го тормозя. Ще му стане адски тъпо, ако разбере, че неговите роднини са представлявали стария Хъбард и са изгубили.
— Стига, Джейк. Знаеш, че Лушън мрази семейството си и неговата история.
— Да, ама обича богатството им. Ще му кажа.
— Мислиш ли, че уважаваната кантора „Уилбанкс“ пази старите си дела?
Джейк изсумтя:
— Съмнявам се, че пазят нещо повече от шейсет години. На тавана има някакви боклуци, но няма толкова стари документи. По правило адвокатите не изхвърлят нищо, но с течение на времето някои неща просто изчезват.
— Може ли да преровя тавана?
— Пет пари не давам. Какво ще търсиш?
— Някаква следа. Ясно е, че е воден спор за тези осемдесет акра, но какво се крие зад него? И как се е развило делото? Как така чернокож е спечелил съдебно дело за земя в Мисисипи през двайсетте години на двайсети век? Замисли се, Джейк. Бял земевладелец наема най-голямата адвокатска кантора в града, хора с връзки и влияние, за да се съди с беден чернокож във връзка със спор за земя. А чернокожият печели, или поне така изглежда.
— Може пък да не е спечелил. Може случаят да се е проточил след смъртта на Силвестър.
— Именно. Точно там е работата, Джейк. Това трябва да открия.
— Късмет. Ще кажа всичко на Лушън и ще го помоля да помогне. Може и да проклина предците си, обаче през повечето дни го прави преди закуска. Ще го преглътне. Повярвай ми, вършили са и по-лоши неща.