Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
Във второто преддверие е сложена празна червена тенекиена кутия, в която е имало кафе. Марка „Саварин“. Според него това би трябвало да значи „Северин“466. Охо-о, мръснишкият му негодник, подиграва се… Ала това не са типичните злобни каламбури отправени към набелязан потърпевш, а състрадателно вълшебство, масово повторение на някаква преобладаваща формалност (както например знаем, че никой здравомислещ експерт по разрушително дело няма привечер да пъхне в миялната машина лъжица между две чаени чаши или даже между чаша и чиния, поради страх от електрическия Прекъсвач… защото фактически това ще означава, че в действителност с болящите го от тъй внезапното напомняне пръсти, той държи котвата на релето, разположена между неговите два смъртоносни контакти)… В третото преддверие едно картотечно чекмедже е оставено зейнало, в него се вижда купче анамнези и разтворен екземпляр от Крафт-Ебинг467. В четвъртото преддверие, човешки череп. Възбудата му нараства. В петото преддверие, бамбуков бастун. Участвал съм в повече войни за Англия, отколкото мога да си спомня… не съм ли платил достатъчно? Хиляди пъти съм рискувал за всички тях… Защо им е притрябвало да измъчват един старец? В шестото преддверие, от тавана виси парцалив труп на британски пехотинец от Билото Бял Покров468, бойната му униформа изрешетена с дупки от „Максим“469 по краищата черни като очите на Клео де Мерод470, лявото му око е простреляно, трупът е започнал да смърди… не… не! шинел, това е нечий стар шинел и нищо повече, оставен провиснал на една кука в стената… обаче не го ли бе подушил? Ето нахлува иприт и с гибелно бръмчене го блъска направо, както въздействат нежеланите сънища или когато се задушаваме. От немска страна запява картечница, дум диди дада, отговаря й английско оръжие, дум дум, и миг преди да удари часът за начало на атаката, пръстените на нощта се увиват около тялото му стягат го…
В седмото преддверие, с немощни стави на фона на тъмния дъб, той чука. Бравата, контролирана дистанционно с електричество, се отваря с леко прищракване, следвано от ехо. Той влиза и затваря вратата зад себе си. Стаята тъне в полумрак, само в един далечен ъгъл гори ароматизирана свещ, която изглежда сякаш отстои на километри. Тя го очаква, седнала на висок стол „Адам“471, бяло тяло и черна униформа специално подбрана за нощта. Той пада на колене.
— Домина Ноктюрна… сияйна майка и последна любов472… твоят слуга Ърнест Пудинг се явява, съгласно заповедта ти.
През настоящите военни години фокусът на женското лице е устата. Сред тези грубовати и много често повърхностни момичета, червилото тържествува като кръв. Очите са оставени на произвола на природните стихии и сълзите: в последно време, когато толкова много смърт е скрита в небето, в морските дълбини, сред петната и капките върху снимките от въздушното фоторазузнаване, очите на повечето жени са чисто функционални. Но Пудинг е от друга епоха и Пойнтсман е отчел и тази подробност също. Дамата на бригадния генерал е прекарала цял час пред огледалото с грим за клепки, сенки, молив, лосиони и ружове, четчици и пинсети, от време на време сверявайки резултата с един албум на спирала пълен със снимки на най-високо ценените красавици отпреди трийсет-четиридесет години, тъй че господството й през тези нощи да бъде, ако не напълно легитимно, то поне автентично, заради нейното, а също и неговото душевно състояние. Русата й коса е изтеглена нагоре, захваната с фиби и прибрана под гъста черна перука. Когато тя седи със сведена глава, забравила за царствената поза, косата се отпуска напред върху рамената и стига под гърдите й. Сега тя е гола, с изключение на дълга самурена наметка и черни ботуши с тънки високи токчета. Единственото й бижу е сребърен пръстен със синтетичен рубин, нешлифован и оставен в първоначалната полукръгла форма, надменна капка кръв, протегната към него сега, очакваща целувката му.
466
„Саварин… Северин“ — марката кафе „Саварин“ била често рекламирана в английската преса през военните години. Северин е действащо лице от романа „Венера в кожи“ (1878) на Леополд фон Захер-Мазох (1836–1895). По настояване на Северин, героинята Ванда (Венера) го взема за неин роб. През 1895 г., когато фон Захер-Мазох умира, терминът „мазохизъм“ е вече назован от д-р Крафт-Ебинг в неговия труд „Сексуална психопатия“. И до днес смисълът на думата не е променен — изпитване на удоволствие от болката. — Б.пр.
467
Т.е. „Сексуална психопатия“ (1886), обемисто изследване на сексуалните отклонения от немския психоневролог Рихард фон Крафт-Ебинг (1840–1902) — основополагащ труд за развитието на модерната сексология. — Б.пр.
468
От историята на І Световна война. Много важен хълм за битката при Месине (Белгия), предмостие към Третата Битка при Пашендейл. Германските войски държат билата Бял Покров и Пилкем, а Ипър остава по средата. На 7 юни 1917 британската армия започва атака и два часа по-късно германците са изтласкани от билото Бял Покров. — Б.пр.
469
Първата истинска, самозареждаща се картечница (скорост от 600 изстрела/мин.), изобретена през 1885 година от Хайръм Стивънс Максим (1840–1916). — Б.пр.
470
Клеопатра Диана де Мерод (1875–1966) — прочута със своята красота и изящество талантлива френска балерина, любовница на белгийския крал Леополд ІІ. — Б.пр.
471
Стол в неокласически стил, проектиран и създаден от архитектите и мебелисти братя Джеймс Адам (1730–1794) и Робърт Адам (1728–1792). — Б.пр.
472
Domina Nocturna (лат.) — букв. Нощна Жена. Източникът за това название е „Тевтонска митология“ (изд. 1835 г.) от Якоб Грим (1785–1863), който описва сатанинската „нощна езда“ на вещиците: „Нощните жени в услуга на Госпожа Холда (тевтонска богиня на зимата или богиня на времето и природните явления) в определени нощи блуждаят из въздуха, яхнали зверове; на нея се подчиняват те, на нея извършват жертвоприношения… Тези нощни жени, сияйни майки, Домини Ноктюрни първоначално са били демонични самодивски същества, които се явявали в женски облик и правели добрини на мъжете.“ За подозираните във вещерство се смятало, че „яздят заедно с Холда“ и че Домини Ноктюрни, подобно на Валкириите, кръжали над бойните полета, за да отведат душите на мъртвите. В описваната по-нататък сцена Катье се (по)явява на Пудинг в костюма на Бялата Богиня, „сияйна майка“ в нейния унищожителен облик. — Б.пр.