Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
Ежеседмичните инструктажи в „Бялото видение“ са кажи-речи отменени. В последно време почти никой не се вижда със стария бригаден генерал. В изографисаните с херувими зали и кътчета на агенция РИБИ са започнали да проникват симптоми на бюджетна нестабилност.
— Дядката се паникьосва — вика Майрън Грънтон, самият той не особено стабилен напоследък. Групата за Слотроп е събрана на редовната среща в крилото на ЛАИ452. — Той ще провали целия проект, достатъчна е само една тежка нощ…
Сред присъстващите определено се усеща благовъзпитана паника. На заден план обикалят лаборанти, чистят кучешки лайна и калибрират инструменти. Насам-натам в стотици клетки с потракващи колела сноват плъхове и мишки, бели, черни и в различни оттенъци на сивото.
Пойнтсман е единственият тук запазващ спокойствие. Той изглежда невъзмутим и силен. Напоследък лабораторните му престилки са започнали да придобиват характерното за „Савил Роу“ сдържано спокойствие453, вталени, развяващи се пешове, от по-фин плат, твърде екстравагантно заострени ревери. В това сгърчено от студ и занемара време, Пойнтсман излъчва благополучие. След като най-после лаят утихва, той проговаря, успокояващо:
— Няма опасност.
— Как да няма опасност? — крещи Аарон Троустър и всички започват отново да се оплакват и роптаят.
— Само в един ден Слотроп прогони Додсън-Трък и момичето!
— Всичко се разпада, Пойнтсман!
— Откакто сър Стивън се върна, „Фицморис Хаус“ е изолирана от проекта и от Дънкан Сандис454 идват неудобни въпроси…
— Той е зет на премиер-министъра, Пойнтсман, лошо, лошо!
— Ние вече започнахме да изпадаме в дефицит…
— Средства — АКО можеш да запазиш спокойствие455 — има и те ще започнат скоро да постъпват… положително още преди да ни налегнат някакви сериозни неприятности. Сър Стивън, който изобщо не е бил „прогонван“, съвсем случайно работи във „Фицморис Хаус“ и Приема Гости, ако някой от вас пожелае да се увери в това. Госпожица Боргезиус все още участва активно в програмата, а господин Дънкан Сандис получава отговори на всички свои въпроси. Но най-приятното е, че имаме разходен бюджет чак до финансовата ’46, преди да започне да се очертава нещо като дефицит.
— Отново твоите Заинтересовани Страни, а? — включва се Роло Гроуст.
— Да, а онзи ден забелязах, че се уединихте с Клайв Мосмун от „Импириал Кемикълс“ — отваря дума сега Едуин Трийкъл. — Ние с Клайв изкарахме един-два курса органична химия някога в Манчестър456. ИКИ457 също ли е наш спонсор, Пойнтсман?
452
Лаборатория за абреакционни изследвания. — Б.пр.
453
Т.е. спокойната увереност на консервативната мода, характерна за дрехите изработвани по поръчка в реномираните шивашки ателиета на ул. „Савил Роу“ в Лондон. Названието на улицата е синоним на елегантни и скъпи дрехи. — Б.пр.
454
Дънкан Сандис (1908–1987) — член на английския парламент от 1935 г., инвалидизиран ветеран след 1940 г., парламентарен секретар на Министерство на снабдяването след 1941 г. и съпруг на дъщерята на Уинстън Чърчил. В 1943 г. е избран за председател на комисията към военния кабинет, която събира и обработва информация за германската програма за оръжията Фау. — Б.пр.
455
Алюзия за стихотворението „Ако“ (1910) от Ръдиард Киплинг, чиято начална строфа гласи:
Ако можеш да запазиш спокойствие Когато всички около теб(наоколо) Губят своето и обвиняват теб за това, Ако имаш вяра в себе си, когато всички се съмняват в теб Но проявяваш снизхождение към тяхното съмнениеИ завършва:
Ако можеш да запълниш непокорната минута Със цели шестдесет секунди пробег Твой е Светът и всичко в него И нещо много повече, Ти ще станеш Мъж, сине мой!Б.пр.
456
Т.е. „Виктория Юнивърсити“ в Манчестър. — Б.пр.
457
ИКИ — Импириал Кемикъл Индъстрийс. — Б.пр.