Гравитационна дъга [bg]

Той се надига с мъки на колене, за да целуне инструмента. Сега тя стои права над него, обкрачила го е, с издаден напред таз, кожената наметка е разтворена на бедрата й? Той се осмелява да погледне нагоре към путката й, този страховит вихър. Окосмяването й е боядисано черно, специално за случая. Той въздъхва и изпуска тих засрамен стон.

— Аха… да, разбирам. — С усмивка. — Знам, горкичкият ми простосмъртен бригаден генерал, знам. Това е моята последна загадка — прокарва нокти по долните си устни. — Не можеш да искаш от една жена да ти разкрие своята последна тайна, нали?

— Умолявам те…

— Не. Тази вечер, не. Коленичи тук и приеми това, което ще ти дам.

Против волята си — вече рефлекс — той хвърля мигновен поглед към бутилките на масата, чиниите изцапани с месни сокове, холандски сос, късчета хрущял и костици… Сянката й закрива лицето и гърдите му, кожените й ботуши поскърцват тихо при движението на бедрата и коремните й мускули, и после тя бързешком започва да пикае. Той отваря уста да улови струята, дави се, опитва да продължи да преглъща, усеща, че топлата урина капе от ъгълчетата на устата му, стича се надолу по шията и раменете му, залети от съскащата струя. Когато тя привършва, той облизва от устните си последните капки. Още няколко са полепнали, златисто бистри, по лъскавите вагинални косми. Лицето й, показващо се между голите гърди, е гладко като стомана.

Тя се обръща.

— Повдигни наметката ми. — Той се подчинява. — Внимавай. Не докосвай кожата ми. — По-рано в първите сеанси на тази игра тя нервничеше, измъчвана от запек, и се питаше дали не е същото като при мъжката импотентност. Но тактичният Пойнтсман бе предвидил това и заедно с храната за нея изпращаше таблетки разхлабително. Сега червата й тихичко простенват и тя усеща как лайното започва да се плъзга надолу и изхлузва. Той коленичи с вдигнати ръце, придържа настрани и нагоре разкошната наметка. От процепа, от абсолютната тъмнина измежду белите й бутове се появява тъмно говно. Той разтваря непохватно колена, докато те допират кожата на ботушите й. Накланя се напред, за да обхване с устни горещото лайно, засмуква го нежно, облизва отдолу… и мисли, разкайвайки се, по-силно е от него, мисли за негърски пенис, да, той знае, че това обезсилва част от поставените условия, обаче няма да бъде отхвърлено, образът на груб африканец, който ще го застави да се държи прилично… Смрадта на говна залива носа му, притиска го, всеобхватна. Това е вонята на Пашендейл и Салиен. Примесена с калта и разложението на труповете, това беше пълновластната миризма на тяхната първа среща и емблема на Домина Ноктюрна. Лайното се плъзга в устата му, надолу към хранопровода. Той се задавя, но храбро стиска здраво зъби. Хляб, който само щеше да плава в порцеланови води някъде, невидян, невкусван — втасал и опечен в непримиримата чревна Пещ, вече е познатият ни хляб, пухкав като домашен уют, усамотен като последно издихание в леглото… Спазмите в гърлото му продължават. Болката е ужасяваща. Той разплесква с език говна в небцето си и, примлясквайки сочно-гъсто, започва да дъвчи, единственият звук в стаята…