Гравитационна дъга [bg]

На тези провеждани от него инструктажи подробностите никога не са важни. Трийкъл беше целесъобразно отклонен и пренасочен към Проблема Мосмун, заядливите реплики на Роло Гроуст никога не прерастват в сериозна опозиция и улесняват създаването на впечатление за открита дискусия, както и истеричните изблици на Троустър спомагат за отвличане вниманието на другите… И така, оперативката приключва, конспираторите тръгват за кафе, съпруги, уиски, сън, безразличие. Уебли Силвърнейл остава, да прибере аудио-визуалната апаратура и претараши пепелниците. На кучето Ваня, за момента върнато към обичайното състояние на духа, ала не и на бъбреците (които след известно време стават уязвими за бромидната терапия459), е предоставена кратка почивка от изпитателния стенд и сега то започва да души около клетката на Плъха Иля, който долепва муцунка в галванизираната телена мрежа, и двете животни замират в това положение, опрели нос в нос, живот и живот… Помъкнал 16-мм проекционен апарат, с димящ в устата му закривен като кука фас, Уебли Силвърнейл минава край дълга редица клетки и излиза от ЛАИ, а тренировъчните колела проблясват на пресекулки под флуоресцентната светлина. По-внимателно момчета, идва оня шибаняк надзирателят. Не се коркай Луи, той е готин, свестен пич. Другите се смеят. Тогава ’кво прави тук, а? Дългите бели осветителни тела над главите им жужат. Лаборанти в сиви престилки разговарят, пушат, убиват си времето с различни служебни занимания. Пайсе, Лефти, тоя път идват за тебе. Ти само гледай, киска се Мишока Алексей, когато той ме вземе, ше се изсера в ръката му! По-добре недей, нали знаеш ’кво стана със Слъг, а? Той направи същото и направо го опекоха, когато за първи път не успя да мине по оня лабиринт. Сто волта. Било „нещастен случай“, казаха. Точно така… разбира се, че беше!

На Уебли Силвърнейл му хрумва, че гледана отгоре, от монтирана под ъгъл на тавана камера, тази лаборатория също представлява един лабиринт, нали… из проходите между масите и стойките досущ като плъхове и мишки потичват бихейвиористи460. За тях стимул не е допълнителното топче храна, а успешният експеримент. Но кой наблюдава отгоре, кой записва техните реакции? Кой слуша животинките в клетките, докато те се чифтосват, или хранят малките си или общуват през сивите квадрати, или, както сега, започват да пеят… излизат от клетките, всъщност нараснали до размерите на Уебли Силвърнейл (въпреки че изглежда никой от лаборантите не забелязва това) и танцуват с него по дългите проходи и в металната апаратура, а енергичен и зноен тропически оркестър и конга-барабани подхващат много популярния ритъм и мелодия на: