Гравитационна дъга [bg]

Роланд потреперва. Това ли е избраникът? Този? ще оглавява най-новия преход? О, Господи. Имай милост Боже: какви бури, какви чудовища от Ефира би могъл изобщо да прогонва този Слотроп в полза на когото и да е?

Какво пък, Роланд трябва само да се възползва възможно най-добре от положението. Ако те стигнат толкова далеч, ще се наложи да им покаже какво знае за Контрола. Това е една от тайните бойни задачи на неговата смърт. Загадъчните му изказвания онази вечер в Сноксол за икономическите системи, са обичайно приятелско бъбрене изпълняващо ролята на ежедневен фон тук, определено условие за съществуването. Питайте особено немците. О, наистина тъжна история, колко недобросъвестно бе използвано от германските властимащи всенародното увлечение по Контрола. „Параноични Системи в Историята“ (ПСИ), списание издавано краткотрайно през 1920-те години, чиито печатни плаки разбира се изчезнали вкупом загадъчно, дори многократно твърдяло в свои уводни статии, че цялата Германска Инфлация е била предизвикана умишлено, просто за да бъдат тласнати ентусиазираните млади германски представители на Кибернетичната Традиция към работа по Контрола: преди всичко устремена нагоре като балон раздуваща се икономика, неконтролируемо покачване от ден на ден на стойността на собственото й определение за земна повърхност, унизителен провал на системата за обратна връзка, на която разчитали да поддържа стойността на марката постоянна… Равенство на входа и изхода по целия контур без изкривяване на сигнала, равенство на входа и изхода, нулево изменение, и шштт, натам моля, такива бяха тайните рими от детството на Обучението по Контрол, тайни и ужасни, както твърдят безнравствените писания. Разклоняващи се трептения от всички разновидности представляваха едва ли не Най-Страшната Заплаха. На тези детски площадки бе невъзможно да засилиш люлката по-високо от определен ъгъл от вертикалата. Сбиванията биваха прекратявани бързо, с навременна сдържаност. Дъждовните дни минаваха с единични гръмотевици или мълнии, само на по-ниските места се събираше надменна стъкловидна сивота, едноцветен обзор към долините гъсто осеяни с нападали мъхести дървета със стърчащи към небето почти злобно закачливи корени (като някаква бяла изненада за отбраното общество там горе, на което хич не му пукаше, хич…), натежали от есен долини и попарено от дъжда аскетично кафяво под златистото… много избирателно отровен дъжд те преследва из дворовете и уличките, които стават все по-тайнствени и по-лошо павирани и по-дълбоко заплетени, дворове преминаващи един в друг по седем-осем пъти, покрай ъгли на огради, през капризите на оптическото дневно време, докато най-после, безмълвно напрегнати, оставяме назад района на улиците и излизаме на околността, сред парцелираното тъмно поле и дърветата, началото на истинската гора, където започва да се показва част от предстоящото изпитание и сърцата ни усещат уплахата… но също както никоя люлка не може да бъде засилена над определена височина, така и е невъзможно да проникнем в гората по-дълбоко от определен радиус. Винаги имаше някакъв предел. Толкова лесно бе да растем в условията на такъв ограничителен режим. Всичко беше просто толкова здравословно, че повече не можеше. Почти не обръщахме внимание на границите, не се заигравахме край тях нито с тях. А разрушенията, ох, и демоните — да, включително и този на Максуел485 — бяха някъде там дълбоко в гората, заедно с другите зверове, подскачащи сред насипните укрепления около твоето укритие…