![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
Танцуват на плавно движещи се групички. Плъховете и мишките образуват кръгове, подвиват и изправят опашки, за да очертаят хризантеми и разпръскващи лъчи слънца, а накрая всички се събират заедно и подреждат във формата на една огромна мишка, в чието око се настанява усмихнатият Уебли Силвърнейл, навирил V-образно ръце и, заедно с безброен гризачески хор и оркестър, удължава последната нота на песента. В последно време една от класическите пропагандни листовки на ОПВ462 призовава фолксгренадирите463: SETZT V-2 EIN!464, с бележка под линия, поясняваща, че „V-2“ означава да вдигнат ръце в знак на „почетна капитулация“ — отново черен хумор — и ги съветва как да произнесат фонетично правилно „предавам се“. А в случая с Уебли, какво точно означава това V — победа или предавам се?
Те са имали техния миг свобода. Уебли е бил само гостуваща звезда. А сега обратно към клетките и ефикасно организираните форми на изтребление — смърт в служба на единствения биологичен вид, прокълнат с осъзнаването, че ще умре…
— Бих ви пуснал да си ходите по живо по здраво, ако знаех как. Но тук наоколо няма свобода. Всички животни, растения, минерали, дори други видове хора, ежедневно биват натрошавани на парчета и сглобявани отново, за да бъдат запазени неколцина избраници, които най-гръмогласно теоретизират на тема свобода, но самите те са възможно най-малко свободни. Дори не мога да ви обнадеждявам, че в един прекрасен ден положението ще бъде по-различно и все някога Те ще излязат навън, ще забравят смъртта, ще се отърсят от претенциозния страх от Тяхната технология и ще прекратят безпощадното използване на всички други форми на живот, за да поддържат на поносимо ниво човешките страхове и тревоги и да бъдат като вас, просто тук, просто живи… — Гостуващата звезда се оттегля из коридорите.
С изключение на няколко работещи лампи тук-там, в „Бялото видение“ няма осветление. Тази вечер небето е тъмно синьо като моряшки шинел, а облаците в него са изумително бели. Духа пронизващ студен вятър. Старият бригаден генерал Пудинг, треперейки се измъква от неговата квартира през задното стълбище, по маршрут познат единствено нему, прекосява осветената от звездите празна оранжерия, минава по галерия издигната, за да свързва баровци, коне, жени с очи като твърдо сверени яйца, по неголям полуетаж (най-опасното място…), влиза в килер, където купищата вехтории и произволни тъмни участъци, дори толкова отдалечени понастоящем от неговото детство, не са изгубили своето обезсърчително въздействие, после отново навън и надолу по металната стълба, тананикайки, полугласно както се надява той, за кураж:
и накрая влиза в крило Д, където са останали безумците от 1930-те. Нощният дежурен спи покрил глава с „Дейли Хералд“. Той е грубоват на вид човек и е чел уводната статия. Предсказва ли тя бъдещи събития, резултати от следващи избори? О, Господи…
Ала нарежданията са бригадният генерал да бъде пропуснат. Старецът минава на пръсти, задъхан. Дълбоко в гърлото му клока слуз. Той е на възраст, когато слузта е ежедневен спътник, съществува култура на слузта сред старите хора, слуз в хиляди изражения и проявления, появяваща се напълно изненадващо като сплъстени петна по покривката на масата у приятеля, задръства дихателните му пътища с твърди полипи, достатъчни, за да замъглят очертанията на сънищата, да го пробудят и накарат да умолява…
— Аз съм благословеният Метатрон — напява глас от някоя стаичка, прекалено много отдалечена, за да определим местонахождението й. — Аз съм пазителят на Тайната. Аз съм блюстителят на Трона465… — Тук вътре най-смущаващите разточителства на Вигите са били отстранени или замазани. Няма смисъл да бъдат обезпокоявани пациентите. Всичко е в неутрални тонове, меки драперии, репродукции на импресионисти по стените. Оставена е само мраморната подова настилка и под голите крушки на осветлението тя лъщи като вода. Старият Пудинг трябва да преодолее допълнително шест-седем канцеларии или преддверия, за да стигне до своето местоназначение. Още не са изминали две седмици, но в тези негови действия вече се долавят зачатъци на ритуал, на повторение. Всяка стая ще подготвя индивидуално за него специфично премеждие: изпитание, което той трябва да превъзмогне. Интересно дали Пойнтсман не е инициаторът и за това също. Разбира се, разбира се, че той трябва да е… как изобщо този млад непрокопсаник е разбрал? Да не би да съм говорил насън? Или те се промъкват нощем с техните серуми на истината, за да… и при първата явна поява на мисълта, ето това е първото му изпитание за тази вечер: на масата е оставен набор спринцовки. Много ясно очертан и хвърлящ отблясъци, а останалата част от стаята леко разфокусирана. Да, сутрин обикновено се чувствах ужасно зашеметен, не можех да се събудя след тези сънища — а бяха ли сънища? Говорех нещо… Това е всичко, което помни той, че говори докато някой друг там го слуша… Трепери от страх и лицето му е по-бяло от вар.
462
Отдел Психологическа Война. — Б.пр.
463
Volusgrenadier (нем.) — народно опълчение. Германски армейски дивизии формирани през есента на 1944 г. Професионални военни формации, добре въоръжени с ефикасни оръжия и оборудване. Състав: ядро от опитни ветерани, допълнени с бивши служители на флота и авиацията, ранени войници от разформировани части, възрастни мъже и тийнейджъри. — Б.пр.
464
Setzt V-2 Ein! (нем.) от Einsetzen (нем.) — слагам в нещо, пъхам, мушкам и когато е използвано с определени предлози, означава „изправям се“ или „еригирам“. В случая може да бъде преведено като „Надърви Фау-2!“ или „Забий (начукай) Фау-2 вътре“. — Б.пр.
465
„Аз съм благословеният Метатрон… блюстителят на Трона“ — архангел Метатрон или този „Който стои до трона на Бога“ — архангел в юдаизма. Метатрон е този, чрез чиито напътствия е било възприето познанието за Дървото на живота, като инструмент за проучване на видимата и невидимата Вселена. На Метатрон се приписва виолетов цвят. Отговаря за връзката между физическото тяло и телата ни в по-фините измерения, за тялото от светлина и за процеса на Възнасянето. Също така той съдейства за връзката между Земята и Небето, понеже той е единственият Архангел, който е бил в човешко превъплъщение. Предполага се, че едно от превъплъщенията на Метатрон е Енох, като „книгата на Енох“ се е смятана за основен труд за опознаване на Вселената, законите и йерархията в нея. В кабалистичната традиция Метатрон е най-висшият ангел и служи като небесен писар или „ангел, който записва човешките дела“.
Тук започва сатирична инверсия (преобръщане) на кабалистичното възнесение до Меркаба (Божият трон-колесница в пророческите видения/прозрения). В кабалистичната митология Метатрон е най-важният архангел и понякога бива изобразяван като стоящ до трона на Яхве (Меркаба) или като негов „пазител“. Въображаемото Възнесение до трона превежда посветения през седем преддверия, като всяко от тях подлага кандидата на изпитание. Първото е благочестие, второто — непорочност, третото — искреност, четвъртото — единение с Бог, петото — святост пред Бог, шестото — изпълнение на химн в прослава на Бог, седмото — кандидатът трябва да застане прав и треперещ пред Бог. Тоест проследява се възнесението на душата от земята и нейното завръщане, което включва преминаването през враждебните преддверия и стига до Божията цялост и светлина, като всичко това олицетворява процеса на изкупление.
Авторът саркастично обръща наопаки този процес. Героят (бригаден генерал Пудинг) попада в личен ад, в мрака символизиран от калта около Пашендейл и от самата Домина Ноктюрна. И всяко от седемте преддверия, през които минава Пудинг, обръща наопаки сравняемата тема в кабалистичната наука. Читателят може да направи съпоставка на гореизброените изпитания и случващото се с героя (бригаден генерал Пудинг). В първото преддверие „набор спринцовки“ не говори за благочестие, а за склонност и пристрастяване (към наркотици), във второто преддверие намекът за Северин разкрива поквара, а не непорочност, в третото преддверие героят не среща искреност, а научна обективност, в четвъртото преддверие празният череп осмива идеята за „единение с Бог“, в петото преддверие „светостта пред Бог“ е съпоставена с бамбуков бастун, в шестото преддверие — вместо да славослови Бог с химн, героят вижда трупа на войник (или нечий стар шинел), в седмото преддверие, вместо да стои прав и треперещ пред Бог, героят е коленичил в унизителна раболепност (но силно възбуден сексуално) пред въплъщението на божеството Шекина (майка на чувствения живот и на развратната смърт). — Б.пр.