![Фурията на Първия лорд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/7/furiyata-na-prviya-lord-bg-download.jpg)
Фурията на Първия лорд [bg]
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Първия лорд [bg]». Краткое содержание книги:
— Тогава защо? — попита Тави.
Алера се извърна настрани и замислено се намръщи.
— Познавам добре семейството ви, млади Гай. Но не мога да кажа, че знаех мислите му.
Тави присви очи и си помисли, че разбира за какво намеква тя.
— А ако трябва да предположите?
Тя му се усмихна одобрително.
— Секстус притежаваше дарба, която често се среща във вашата кръвна линия, нещо като инстинктивно предусещане. Вие самият я демонстрирате от време на време.
— По-скоро предположих, че сте вие — каза Тави.
Тя се усмихна загадъчно.
— Хмм… Тази вечер вече отбелязах колко много правят вашите хора, без дори да го осъзнават. Тъй като съм създадена от тях, може би следва, че съм също толкова сляпо невъзприемчива. Предполагам, че е възможно някак да не съм наясно със знанията, които несъзнателно ви изпращам.
— Секстус? — напомни й Тави.
Алера кимна и вдигна ръка, за да отстрани кичура коса, паднал пред лицето й, много човешки жест. Ноктите й бяха почернели. Тъмни ивици се простираха от тях нагоре по пръстите и китките. Тави се напрегна, когато видя още доказателства за продължаващото разпадане на фурията.
— Секстус притежаваше дарбата по-силно от всеки друг потомък на Дома, на който съм служила — каза Алера. — Мисля, че е усетил предстоящата буря много години преди да дойде, малко след смъртта на Септимус. Предполагам, е вярвал, че той ще е този, който ще води хората ви в тези трудни времена… и че ще бъде по-безопасно да стоите настрана от всичко това, докато всичко се успокои.
Тя въздъхна:
— Ако не беше отровен, може би щеше да е прав. Кой може да каже?
— Искал е да ме защити — тихо каза Тави.
— И майка ви, мисля — каза Алера. — Каквото и да е мислил Секстус за нея лично, той знаеше, че Септимус я обича. Това означаваше много за него.
Тави въздъхна и затвори очи.
— Иска ми се да го познавах по-добре. Иска ми се да беше тук сега.
— Както и аз — каза тихо Алера. — Научих ви на всичко, което мога за толкова кратко време… а вие бяхте способен ученик. Но…
— Но аз не съм готов за това — каза Тави.
Алера дълго време мълча. Накрая каза:
— Мисля, че той щеше да се гордее с това, което направихте. Мисля, че той щеше да се гордее с вас.
Тави бързо затвори очи от внезапната дразнеща топлина, която нахлу в тях.
— Трябва да си починете, млади Гай. Възстановете силите си — Алера се приближи и леко докосна рамото му с една ръка. — През следващите дни ще се нуждаете от всичките си сили.
Глава 30
Амара погледна рицаря, застанал на стража пред палатката на принцепса, и попита:
— Не разбирам защо не можете поне да влезете и да попитате.
Младежът студено погледна над главата на Амара към вожда на маратския клан и каза:
— Без варвари.
Амара се пребори с раздразнението си и не каза нищо, запазвайки спокойствие. Дорога от своя страна отвърна на младия мъж с хладнокръвен поглед, облегнал лакът на дръжката на тоягата си. Огромният мускулест марат изобщо не реагира на половин дузината много любопитни легионери, командвани от младия рицар. Той излъчваше чувство на търпеливо доверие и за щастие остави Амара да води разговора.
— Такава ли беше вашата конкретна заповед, сър…
— Церегус — изплю младият рицар.
— Сър Церегус — учтиво каза Амара. — Трябва да попитам дали действате по конкретна заповед на вашите преки началници?
Младият рицар се усмихна сковано.
— Ако си спомните какво се случи с последния принцепс, дошъл в тази долина и срещнал тук варварите, графиньо, ще откриете всички причини, от които се нуждаете.
Дорога изсумтя.
— Повозих го на гаргант и спасих него и хората му да не бъдат изядени от овцерези. Тогава вашият Първи лорд, старият Секстус, ми даде тази риза — Дорога докосна хубавата, но доста износена стара алеранска туника, радикално променена, за да пасне на фигурата му.
Церегус присви очи и отвори уста да каже нещо.
— Вождът на клана забравя да спомене отстъплението от Рива — избърза Амара, прекъсвайки младия рицар. — Тогава Дорога и неговият клан спасиха живота на десетки хиляди бягащи цивилни и предотвратиха разделението на силите ни, което можеше да доведе до смъртта на стотици или хиляди легионери.