Мозайка от убийства [bg]

И двамата се страхувахме от баща ни. Той не беше човек с внушително физическо присъствие. Беше остарял преждевременно, къдравата му коса беше побеляла и оредяла, така че кожата на черепа му прозираше под нея. Носеше очила. Но в поведението му имаше нещо, което го преобразяваше в истинско чудовище — поне в очите на собствените му деца. Погледът му беше гневен, почти фанатичен — като на човек, който винаги е убеден в правотата си — и когато искаше да подчертае думите си, имаше навик да размахва пръст в лицето ви, все едно ви предизвикваше да му възразите. А ние никога не му възразявахме. Беше в състояние да проявява безмилостен сарказъм, поставяйки ни на място с подигравателна физиономия и обидни тиради, които безпогрешно откриваха всичките ни слабости и ги изваждаха на показ. Няма да ви казвам колко пъти ме е унижавал и ме е карал да си мисля лоши неща за себе си. Но онова, което правеше с Алан, беше още по-лошо.

Според него Алан никога не правеше нищо както трябва. Алан беше глупав. Алан беше бавноразвиващ се. От Алан никога нямаше да излезе нищо. Дори непрекъснатото му четене беше детинщина. Защо не обичаше да играе ръгби или футбол, защо не ходеше на къмпинг заедно с другите момчета? Като момче Алан наистина не беше физически активен. Беше доста пълен и може би малко приличаше на момиче със сините си очи и дългата светла коса. През деня го тормозеха някои от другите момчета. Вечер го тормозеше собственият му баща. А има и още нещо, което може би ще ви шокира. Елайъс биеше до кръв момчетата от училището. Е, в това нямаше нищо необичайно — не и в едно британско начално училище през седемдесетте години. Но той биеше и Алан — прекалено често. Всеки път, когато Алан закъсняваше за час, не си беше написал домашното или беше казал нещо невъзпитано на някой от другите учители, го отвеждаха в директорския кабинет (това никога не се случваше в частния ни апартамент), а след изпълнението на наказанието Алан трябваше да каже: „Благодаря ви, сър.“ Дори не „Благодаря, татко“, забележете. Как беше възможно един човек да причинява нещо подобно на сина си?