Катерина де Медичи [bg]

Жана прочете списъка ми и ме погледна студено и царствено.

– Няма да смени религията си – каза безизразно тя. – Той не се е родил с вярата си, приел я е съзнателно и по Божията воля.

– А Марго ще бъде отлъчена от Църквата, ако се отрече от католицизма. Ще изгуби кралския си статут – отбелязах аз.

– Той няма да промени религията си – повтори Жана. Стиснатата ѝ челюст и неумолимият ѝ поглед ми подсказаха колко твърдо е решението ѝ. Преминах към другия въпрос – къде ще живее семейството.

– Анри ще прекарва възможно най-малко време във френския двор – заяви Жана със същата непоклатимост.

– Като първи принц по кръвна линия и наследник на трона Анри има дълг пред френския народ – напомних ѝ аз. – И бездруго ще се налага да живее в Париж поне по половин година, така че е неразумно...

Жана ме прекъсна.

– Нравите в Париж са прекалено разпуснати. Бог не насърчава суетата, разгула и пиянството.

– Не ми казвайте, Жана, че всички до един в двореца ви в Навара са благочестиви вярващи.

Последва дълго, обидно мълчание.

– Марго изглежда добро момиче – рече тя най-сетне. – Нека дойде при нас и сама да реши дали начинът ни на живот я устройва.

– Марго вече ми каза, че предпочита да остане в Париж. Свикнала е на удобства и изисканост. Не е честно да я принуждаваме да живее на толкова... провинциално място.

Жана вирна надменно брадичка.

– Провинциално, но не и покварено.

– Толкова бързо ли забравихме, че сме приятелки? – попитах я. – Анри и Марго се познават от деца. Родени са в една и съща година. Тя е Телец, той – Стрелец. Съвместими са.

– Не ми натрапвайте астрологията си, ако обичате. Второзаконие, глава осемнайсета: "Не бива да се намира у тебе... предсказван, гадател, вражач, магьосник, омайник, ни, който извиква духове, ни вълшебник, нито който пита мъртви, защото всеки, който върши това, е гнусен пред Господа, и тъкмо поради тия гнусотии Господ, Бог твой, ги изгонва отпреде ти."

В гласа ѝ не прозвуча лицемерна набожност; изглеждаше изтерзана, сякаш всеки момент щеше да се разплаче.

Мое момиче, скъпа моя, обичам те.

Правя го от любов към теб. Идвам от любов към теб.

Косъмчетата по тила ми настръхнаха; докоснах с длан перлата в пазвата ми. Дори след толкова години Жана помнеше какво бях признала, замаяна от родилните мъки – че съм откупила децата си с най-черна магия.

Втренчихме се една в друга от двете страни на масата.

– Значи ме смятате за прокълната – отроних. – Жана, бях полудяла от болка, когато бръщолевех за Руджиери...

– Мислех, че бълнувате, докато не разбрах как сте покварили собствения ми син. – Лицето ѝ се разкриви от усилието да прогони сълзите. – Прочетох какви писма ви пишеше, Катрин. Внушили сте му, че двамата получавате тайнствени видения за ужасни, кървави събития. Накарах го да се помоли Богу за прошка и му забраних да говори за това.