Катерина де Медичи [bg]

– Кажете ми какво зловредно подреждане на звездите предстои? – попитах го. – Има ли аспект, застрашаващ кралското семейство?

– Не е скоро – отвърна колебливо той. – През август, мисля, Марс ще премине през Скорпион и ще подклажда насилие. С радост ще направя амулет за краля или за Ваше Величество, който да противодейства на неблагоприятните влияния.

– Добре – кимнах. – И проверете незабавно какво ни готвят Марс и звездите през август. Сънувах... кошмар, че предстои нещо лошо.

Сред придворните не беше тайна, че съм предвидила смъртта на съпруга си и победата на Едуар в Жарнак. Заинтригуван, мосю Перели се приведе напред.

– Помогнете ми, знам, че е надвиснала беда – промълвих и с неудобство установих, че в очите ми напират сълзи.

Той долови душевния ми смут.

– На вашите услуги, мадам. Ще направя всичко възможно да защитя семейството ви. Веднага се заемам.

– Благодаря.

Седнала зад писалището, проследих с неуверен, безнадежден поглед как вратата се затваря зад гърба му.

Вглъбих се в работа. През късния следобед се почувствах поуспокоена. Помолих една от придворните да ми донесе бродерията и да покани Марго да дойде в покоите ми. Седнах до огъня и зачаках. Най-сетне някой почука на вратата. Влезе Жана и свела глава, попита с тих и смирен глас.

– Може ли да поговорим насаме, Катрин?

– Разбира се – посочих ѝ стола до моя.

– Благодаря. – Жана седна и след неловка пауза продължи: – Дойдох да ви помоля за прошка.

Предпазливата усмивка не слезе от лицето ми.

– Не се винете. Изморена сте от пътуването. Виждам, че сте боледували – отвърнах спокойно.

– Боледувах – призна тя. – Но това не оправдава грубите ми думи. Молих се дълго, след като се разделихме. Разбрах колко несправедливо се отнесох към вас. – Пое си дълбоко дъх. – Страхувам се, че френският двор ще повлияе на сина ми, защото поквари мен.

Засмях се.

– Жана, дори да са покварили някого, упадъчните ни нрави несъмнено не са променили вас.

Тя поаленя.

– Не устоях на изкушенията. Вие дори нямате представа, Катрин, защото останахте вярна докрай на съпруга си, винаги честна с приятелите си... Понякога ми се струва, че от прекалена доброта не виждате какво зло ви заобикаля.

– Но се занимавам с магьосници – прошепнах. – Следя звездите.

Тя се втренчи в дланите си, сключени в скута.

– Знам, че сте имали сериозно основание да се замесите в такива неща. Затова... – гласът ѝ пресекна – затова ви моля за прошка. Не биваше да ви съдя.

Разрида се. Понечи да каже още нещо и се опита да ме отблъсне, но аз я прегърнах и тя продължи да плаче в обятията ми.

Същия ден Жана вечеря с нас, а на сутринта брачните преговори започнаха наново. Не бих ги нарекла сърдечни, но спазвахме добрия тон – споменът за тях остана светъл лъч надежда преди пропадането в бездната на лудостта.