Господарят на войната
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
В тези години и Артур, точно както сам бе предвидил, трябваше да воюва, защото някои от мисионерите на Мюриг бяха убити в Поуис и Мюриг поиска помощта на Артур, за да накаже бунтовниците, убили свещеници. Така че Артур яхна коня си и замина на север за една от своите най-големи кампании. Аз не бях там и не можах да му помогна, защото имах задължения в Думнония, но всички чухме какво се бе случило. Артур убедил Енгас Мак Ейрем да нападне бунтовниците откъм Демеция, и докато Черните щитове на Енгас нападали от запад, хората на Артур ударили от юг и когато след два дни войската на Мюриг пристигнала, бунтът бил потушен и повечето от убийците на свещениците били заловени, но някои от тях бяха намерили убежище в Гуинед. Биртиг, кралят на тази планинска страна, отказал да предаде бегълците. Той се надявал да ги използва, за да завладее още земя в Поуис и затова Артур, пренебрегвайки съветите на Мюриг да бъде по-предпазлив, продължил рейда си на север. Разбил Биртиг при Каер Гей и после, без никаква почивка, и все още оправдавайки се с това, че някои от убийците продължили да бягат на север, Артур повел войската си по Тъмния път и навлязъл в ужасното кралство Лейн. Енгас го последвал и край пясъците при Форид, където река Гуирфеър се влива в морето, Енгас и Артур приклещили крал Диурнач помежду си и разбили Кървавите щитове на Лейн. Диурнач се удавил, над сто негови копиеносци били избити, а останалите панически побягнали. За два месеца онова лято Артур потуши бунта в Поуис, завря Биртиг в миша дупка и унищожи Диурнач, а с последното той изпълни клетвата си към Гуинивиър да отмъсти за загубеното кралство на баща й. Леодеган, бащата на Гуинивиър, бе крал на Хенис Уирън, но Диурнач бе дошъл от Ирландия и бе завладял Хенис Уирън, което преименува на Лейн. Така бе обрекъл Гуинивиър на бедност и изгнание. Сега Диурнач бе мъртъв и аз си помислих, че Гуинивиър можеше да настоява завладяното кралство да бъде дадено на нейния син, но тя не се възпротиви, когато Артур отстъпи Лейн на Енгас с надеждата, че неговите Черни щитове ще бъдат прекалено заети с новата си придобивка и няма да нападат Поуис. По-късно Артур ми каза, че според него би било по-добре Лейн да бъде управлявана от ирландски владетел, защото голямата част от населението й бяха ирландци и Гуидър винаги щеше да бъде чужденец за тях. Затова Лейн останал под властта на по-големия син на Енгас, а Артур отнесъл меча на Диурнач в Иска като трофей, за да го поднесе на Гуинивиър.
Всичко това го знам по разкази, защото по това време управлявах Думнония, където моите копиеносци събираха данъците на Мордред и налагаха законите от името на Мордред. Повечето работа вършеше Исса, защото вече бе станал лорд по право и аз му бях дал половината от моите копиеносци. Вече беше и баща, а жена му Скарач очакваше второ дете. Тя живееше с нас в Дун Карик, от където Исса поемаше своите обиколки из страната, и от където всеки месец и все по-неохотно тръгвах и аз на юг, за да присъствам на Кралския съвет в Дурновария. Събиранията ни се ръководеха от Арганте, защото Мордред бе изпратил заповед неговата кралица да заеме мястото му в съвета. Дори Гуинивиър на времето не бе присъствала на заседанията на съвета, но Мордред настоя и така Арганте започна да свиква съвета, а епископ Сенсъм бе нейният главен съюзник. Сенсъм имаше свои стаи в двореца и все нещо шепнеше в ухото на Арганте, а от другата й страна шепнеше нейният друид Фергал. Сенсъм проявяваше омраза към всички езичници, но като видя, че ще остане без власт ако не я сподели с Фергал, той забрави омразата и сключи зловещ съюз с друида. Съпругата на Сенсъм, Моргана, се върна в Инис Уидрин след битката при Минид Бадън, но Сенсъм остана в Дурновария, очевидно предпочиташе да бъде довереник на кралицата вместо да се радва на компанията на жена си.
На Арганте й доставяше удоволствие да упражнява кралската власт. Не мисля, че питаеше някаква голяма любов към Мордред, но питаеше страстна любов към парите, а като си стоеше в Думнония през ръцете й със сигурност минаваха по-голямата част от данъците, събирани в страната. Тя не използваше богатството за нищо полезно. Не строеше както строяха Артур и Гуинивиър, не се грижеше за поддръжката на мостове и укрепления, тя само продаваше данъците, независимо дали бяха сол, зърно или кожи, продаваше ги за злато. Част от златото изпращаше на своя съпруг, който все искаше пари за своята войска, но по-голямата част от златото Арганте трупаше в двореца докато накрая хората в Дурновария започнаха да смятат, че техният град е построен върху основа от злато. Арганте отдавна си бе взела златото, което скрих край Фоския път, и прибавяше към него все повече и повече. Страстта й към трупане на имане бе подклаждана от епископ Сенсъм, който освен че сега беше епископ на цяла Думнония, бе обявен и за Главен съветник и Кралски ковчежник. Не се съмнявах, че той използваше службата на ковчежник, за да трупа свое собствено съкровище. Един ден го обвиних в това и той веднага се направи на обиден.