Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка

— Точно тук е грешката ни.

— Хайде, Юрий. Знаеш ли колко време отне да ги убедя, че трябва да доведем Албърт насила, ако не се съгласи да дойде доброволно? Не искаха да се изправят пред криза, дори и толкова малка, колкото сегашната. А сега ще искаш от тях да приемат една много по-голяма криза. Не само, че ще се провалиш, но и ще ги накараш да преразгледат идването на Албърт тук. Не можем да си го позволим.

— Правителството не е едно цяло. Има много ръководители, които са убедени, че твърде енергично отстъпваме на американците и че цената, която плащаме за равновесието на силите е прекалено висока. Имам достъп до някои хора…

— Отдавна го знам. Играеш опасна игра, Юрий. И по-добри хора от тебе са били залавяни в подобни интриги и са стигали до плачевен край.

— Трябва да поема този риск. Мога да променя мнението на правителството. Но за целта ни е нужен Албърт Морисън. Ако си отиде, всичко е свършено. Кога трябва да тръгне?

— Довечера. София и аз решихме, че е по-добре да сме по-ненатрапчиви и не е нужно излишно да провокираме онези, които са против сътрудничеството с американците. Така че нощта е по-добра от деня.

Конев се втренчи в нея, а очите му се разшириха толкова, като че ли щяха да изхвръкнат.

— София? — дрезгаво попита той. — Какво общо има тя?

— Отговаря за подробностите по отпътуването на Албърт. Само го пожела.

— Тя ли го пожела?

— Да. Мисля, че искаше още малко да е с него — след това добави със злобна нотка — Може би не си го забелязал, но тя доста харесва американеца.

— Ни най-малко — усмихна се презрително Конев. — Познавам я. Ако изобщо познавам нещо добре, това е тя. Знам всички мисли в главата й. Тя иска да го измъкне от мен. Докато е седяла до него в кораба и е наблюдавала всяко негово движение, навярно е отгатнала важността му и възнамерява да ми го отнеме. Няма да изчака нощта. Ще се опита веднага да го изпрати.