Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка». Краткое содержание книги:
— Какви приказливи езици? — духовито попита сервитьорката. — Кой тук не работи в Пещерата или няма близки там? Защо да не знаем и да не говорим за нея? И мога ли да не го чуя? Мога ли да спра ушите си? Не бих могла едновременно да нося таблата и да си запушвам ушите. Чух, че сте се справили много добре и са ви похвалили — обърна се тя към Морисън.
Морисън сви рамене.
— Този човек — продължи сервитьорката, обръщайки се към намръщената Калинина, чието нетърпение нарастваше — искаше да си тръгне, преди да е имал възможността да участва в това велико дело. Обърна се към мене, келнерката, с молба да му помогна да избяга. Разбира се, докладвах веднага и това го направи нещастен. Дори и сега, вижте го как ме гледа — тя го посочи с пръст. — Но помислете каква услуга ви направих. Ако не бях предотвратила онова, което бяхте замислили, нямаше да постигнете този голям успех и да станете причина за гордост в Маленкий град, а може би дори и в Москва. И сигурно тази малка царица ви обича заради това.
— Ако веднага не прекратиш това безобразие — каза Калинина, — ще докладвам на когото трябва.
— И какво от това? — отвърна Палерон с ръце на кръста и вдигнати вежди. — Върша си работата, почтена гражданка съм и не съм направили нищо лошо. Какво можете да докладвате? А освен това за вас е дошла една разкошна кола.
— Не виждам никаква кола — рече Калинина.
— На паркинга е, от другата страна на хотела.
— Защо смяташ, че е за нас.
— Вие сте единствените важни личности, които са се приближавали до хотела. За кого да е тогава? За портиера? Или за администратора?
— Елате, Албърт — каза Калинина. — Губим си времето.
Профуча покрай сервитьорката, преминавайки толкова близо край нея, че я настъпи по крака, може би не случайно. Морисън кротко я последва.
— Мразя тази жена — промърмори Калинина, докато се изкачваха по стълбите към стаята на Морисън на втория етаж.
— Мислите ли, че е наблюдател на Централния координационен комитет? — попита Морисън.
— Кой знае? Но в нея има нещо лошо. Обладана е от демона на дързостта. Не си знае мястото.
— Мястото ли? Значи в Съветския съюз има класови различия?
— Не ставайте саркастичен, Албърт. Твърди се, че и в Съединените щати няма класови различия, но сигурно на практика те съществуват. Така е и при нас. Знам теорията, но никой човек не може да живее само с нея. Ако бащата на Аркадий не го е казал, трябвало е да го направи.
Изкачиха се по стълбите до онази стая, която по-рано беше на Морисън и очевидно все още беше запазена за него. Морисън я огледа с лека неприязън. Липсваше и чар, макар че слънчевата светлина я правеше по-малко мрачна, отколкото си я спомняше, а и перспективата за завръщане в къщи придаваше блясък на всичко.
Калинина седна в по-хубавото от двете кресла в стаята, кръстоса крака и леко залюля горния. Морисън седна на ръба на леглото и замислено се загледа в краката й. Никога не бе имал възможността да се радва на собственото си спокойствие при натиск и му изглеждаше доста необичайно да наблюдава как някой друг е по-нервен от него самия.
— София, изглеждате силно обезпокоена? Какво не е наред?
— Казах ви. Тази жена, Палерон, ме безпокои.
— Не би могла толкова да ви разстрои. Какво не е наред?
— Не обичам очакването. По това време на годината дните са дълги. До залеза остават още девет часа.
— Забавно е, че остават само часове. Дипломатическите маневри можеха да се проточат с месеци — каза го с лекота, но мисълта накара стомаха му да се свие на ледена топка.
— Не и в подобни случаи. И преди съм виждала как се процедира. Участват шведите. Самолетът, който идва, не е американски. Нашето правителство все още се плаши от мисълта да допусне дълбоко в територията ни американски самолет. Но шведите… е, по взаимно съгласие те служат като посредник между двете страни и полагат всички усилия, за да се избегнат възможните търкания.
— В Съединените щати считаме, че Швеция в най-добрия случай е хладна към нас. Мисля, че щеше да е по-добре, ако бяхме избрали Великобритания.
— О, хайде, можехте да кажете и Тексас. Може би Швеция е хладна към вас, но значително по-малко отколкото към нас. Във всеки случай посредникът е Швеция, а техния принцип е, че ако е необходимо да се преодолее някаква криза, най-добре е да се действа бързо.
— Изглежда ми прекалено прибързано. Аз съм този, който трябва да бърза, тъй като съм най-нетърпелив да си тръгна. Какво значение имат няколко часа за вас?
— Казах ви. Той е по петите ни — Калинина произнесе натъртено местоимението.
— Юрий? Какво може да направи? Ако вашето правителство се е съгласило…
— В правителството има хора, които може би не желаят да ви дадат толкова лесно и нашия… приятел познава добре някои от тях.