Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка». Краткое содержание книги:
— Ако настоявате, твърдо и постоянно, че искате да останете в Съединените щати…
— Тогава никога вече няма да видя детето си, а може би и живота ми ще е в опасност. Освен това не искам да отивам в Съединените щати.
Морисън я погледна изненадано.
— Трудно ли ви е да повярвате? — попита Калинина. — Искате ли да останете в Съветския съюз?
— Не, разбира се. Моята страна… — той спря на средата на изречението.
— Точно така. Говорите безспирно за човечеството, за важността от гледна точка на света, но ако изстържем всичко до емоциите ви, остава родината ви. Аз също имам родина, език, литература, култура, начин на живот. Не искам да ги изоставям.
— Както кажете, София — въздъхна Морисън.
— Не мога повече да издържам в тази стая, Албърт. Нека да се качваме на колата и ще ви откарам там, където ни чака шведския самолет.
— Вероятно още не е дошъл.
— Тогава по-добре да изчакаме на летището, отколкото да стоим тук. Поне ще сме сигурни, че веднага щом пристигне ще се качите на борда. Искам да видя, че сте в безопасност, Албърт. А след това искам да видя лицето му.
Беше излязла от стаята и стъпките й се чуваха по стълбището. Морисън побърза да я последва. Наистина не съжаляваше, че си тръгва.
Преминаха по коридор застлан с килим и излязоха през една странична врата.
Близо до стената се намираше лъскава черна лимузина.
— Определено ни снабдяват с луксозен транспорт — малко задъхано рече Морисън. — Можете ли да карате това нещо?
— Без проблеми — усмихна се Калинина и неочаквано спря, а усмивката й замръзна.
Иззад ъгъла на хотела пристъпи Конев. Той също спря. Известно време и двамата не помръднаха, като че ли бяха две горгони, всяка от които се беше превърнала в камък от погледа на другата.
85.
Морисън пръв наруши мълчанието.
— Да не би да сте дошли да ме изпратите, Юрий? — каза той малко дрезгаво. — Ако е така, довиждане. Заминавам.
Изречението прозвуча фалшиво в ушите му. Сърцето му туптеше силно.
Юрий отмести очи, колкото да отправи бърз поглед към Морисън, след което ги върна в първоначалната посока.
— Елате, София — рече Морисън.
Със същия успех можеше да не казва нищо. Когато най-накрая тя заговори, думите й бяха към Конев:
— Какво искаш? — остро попита тя.
— Американеца — отвърна Конев с глас, който не беше по-мек от нейния.
— Ще го отведа.
— Недей! Нуждаем се от него. Той ни измами — гласът на Конев стана по-тих.
— Така твърдиш ти — каза Калинина. — Имам заповед. Трябва да го отведа до самолета и да видя как се качва. Не можеш да го вземеш.
— Не е нужен само на мен. Нужен е на нацията.
— Кажи ми! Хайде, кажи ми! Кажи, че Майка Русия се нуждае от него и ще се изсмея в лицето ти.
— Не твърдя подобно нещо. Съветският съюз има нужда от него.
— Безпокоиш се само за себе си. Махни се от пътя ми!
Конев застана между лимузината и останалите двама.
— Не! Не разбираш колко е важно да остане тук. Повярвай ми! Вече изпратих доклад в Москва.
— Сигурна съм. Мога също да предположа до кого е доклада. Но стария мърморко няма да успее да направи нищо. Само вдига шум и всичко добре го знаем. Няма да посмее да каже дума в президиума. Дори да го направи, Албърт отдавна ще си е отишъл.
— Не. Няма да си отиде.
— София, аз ще се погрижа за него. Отвори вратата на лимузината — заяви Морисън.
Усети, че леко трепери. Конев не беше едър, но изглеждаше жилав и очевидно беше решен на всичко. Морисън не вярваше, че от него може да излезе добър гладиатор при каквито и да са условия, а сега определено не се чувстваше във форма.
Калинина вдигна ръка с длан към Морисън.
— Стойте там, Албърт! — след това се обърна към Конев. — Как ще ме спреш? Имаш ли оръжие?
— Не — погледна изненадано Конев. — Не, разбира се. Носенето на оръжие е незаконно.
— Така ли? Но аз имам — тя измъкна от джоба на якето си малък предмет, който почти се скриваше в юмрука й, а малкото му дуло проблесна между показалеца и средния й пръст.
— Парализатор — отстъпи Конев, а очите му се разшириха.
— Разбира се. По-лошо от пистолет, нали? Помислих си, че можеш да се опиташ да ни попречиш и се приготвих.
— Носенето на парализатор също е незаконна.
— В такъв случай можеш да докладваш, а аз ще обясня, че съм го взела, за да изпълня заповедите, въпреки престъпната ти намеса. Сигурно ще получа похвала.