Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка

81.

Морисън се опитваше с всички сили да сдържа чувствата си. Радостта беше неизбежна. Отиваше си в къщи. Щеше да бъде свободен. Щеше да бъде в безопасност. Нещо повече, щеше…

Но все още не смееше дори да си го помисли. Юрий Конев беше ужасно интелигентен, а и вече беше станал подозрителен. Ако се съсредоточеше, може би някак щеше да отгатне мислите на Морисън по изражението на лицето му.

Или само си играеха с него? Монетата има две страни.

Дали не възнамеряваха да сломят духа му и да го използват за своите цели? Стар номер — даваш надежда и след това я разбиваш. Но все пак по-добре, отколкото изобщо без надежда.

Възможно ли беше Наталия Боранова да е способна на подобно нещо? Та тя не се поколеба да го отвлече със сила, когато й отказа да дойде доброволно. Колко далеч би отишла? Нищо ли не можеше да я спре?

При появата на София Калинина сърцето му затупа облекчено. Тя не би могла да участва в подобна измама.

Повярва го още по-силно, когато тя му се усмихна, по-щастлива от всякога. Взе ръката му и я мушна под своята.

— Отивате си в къщи. Толкова се радвам за вас — не беше възможно тези думи, интонацията им, изражението й да са част от внимателно подготвена лъжа.

Въпреки това рече предпазливо:

— Надявам се, че си отивам?

— Разбира се, че си отивате. Возили ли сте се някога на скимер6?

За момент Морисън се запъна в руската дума, след което употреби преведена английска фраза:

— Имате предвид ССЗ? Самолет със слънчево захранване?

— Този е съветски дизайн. Много по-добър. Двигателите му са леки. Не винаги може да се разчита на слънцето.

— Тогава защо използвате скимер?

Бързо се придвижваха по коридора, който извеждаше от Пещерата.

— Защо не? Ще сме в Маленкий град след петнайсет минути. Щом никога не сте се возили на скимер, ще ви хареса. Още един начин да отпразнуваме завръщането ви.

— Височината ме изнервя. Дали ще е безопасно?

— Напълно. Освен това не мога да устоя на изкушението. Сега сме в превъзходно положение, а не се знае колко дълго ще е така. Получаваме всичко каквото поискаме — поне засега. Казах: „Искам скимер.“, лицата им грейнаха и отговориха: „Разбира се, д-р Калинина. Ще ви очаква.“ До онзи ден щеше да е необходимо да попълня специална разяснителна бланка дори и за допълнителна порция борш. Днес съм герой на Съветския съюз, неофициално засега. Всички сме герои. И вие, Албърт.

— Надявам се, че няма да се наложи да остана за официалната церемония? — попита все още предпазливо Морисън.

— Естествено официалната церемония ще се проведе в Пещерата и изобщо няма да бъде помпозна. Несъмнено вашата грамота ще ви бъде предадена. Може би нашият посланик ще ви я връчи при скромна церемония във Вашингтон.

— Не е нужно — възрази Морисън. — Бих оценил високо оказаната ми чест, но би било най-добре да я получа по пощата.

Коридора, по който вървяха беше непознат на Морисън и достатъчно дълъг, за да го накара притеснено да се чуди къде ли отиват. Страховете му бяха напразни, тъй като излязоха на малко летище.