Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка». Краткое содержание книги:
Морисън постави пръст пред устните си и се огледа.
— Страхувате се да не ни подслушват? Още един американски мит? Подслушвателните устройства се откриват толкова лесно и толкова лесно се заблуждават. Нося със себе си малък детектор и никога не съм откривала поне едно.
— Тогава говорете каквото искате — сви рамене Морисън.
— Нашият приятел не е политически екстремист, но смята, че може да използва онези, които са по върховете. Предполагам, че и в Америка има екстремисти.
— Такива, които мислят, че политиката ни по отношение на Съветския съюз е прекалено мека? — кимна Морисън. — Срещал съм неколцина.
— Значи ме разбрахте. Амбициите му го унищожават и ако екстремизма ще помогне на плановете му, тогава ще стане екстремист.
— Не вярвам да мислите, че може да организира нещо като преврат в Москва и да докара на власт консерваторите, и всичко това само за да ми попречи да си тръгна тази вечер.
— Албърт, неправилно сте ме разбрали. Ако по някакъв начин успее да предотврати тръгването ви и да предизвика криза, може би ще склони някого в правителството да застане зад него и да отложи тръгването ви за дълго време. Когато е обхванат от манията си нашият приятел може да бъде много убедителен. Може да влияе дори и на Наталия.
Калинина замълча и прехапа долната си устна. Накрая вдигна глава и продължи:
— Не се е отказал от вас и няма да го направи. Сигурна съм. Трябва да ви отведа оттук.
Стана неочаквано и с бързи стъпки прекоси стаята, с такъв вид, като че ли възнамеряваше да накара Вселената да й се подчини. Спря пред вратата, ослуша се и изведнъж я отвори.
Валерия Палерон, чието учтиво изражение бързо премина в изненада, стоеше отвън с вдигната ръка, като че ли се канеше да почука.
— Какво искаш? — непроницаемо попита Калинина.
— Аз? — рече сервитьорката. — Нищо не искам. Въпросът е дали вие не искате нещо. Дойдох да ви попитам, дали не желаете чай.
— Не сме искали чай.
— Не казвам, че сте искали. Дойдох от учтивост.
— Тогава си върви от учтивост! И не се връщай!
Палерон, изчервявайки се, премести поглед от Калинина към Морисън и процеди през зъби:
— Може би прекъснах момент на нежност.
— Махай се! — каза Калинина.
Затвори вратата, изчака достатъчно дълго, за да се преброи бавно до десет, мърдайки беззвучно устни, след което отново рязко я отвори. Отвън нямаше никой.
Затвори вратата, заключи я и отиде до другия край на стаята.
— Изглежда е била от доста време отвън — рече тихо Калинина. — Чух тътрене на крака.
— Ако модерната техника е отживелица, предполагам, че е нараснала стойността на старомодното подслушване — заяви Морисън.
— Да, но за кого?
— Смятате ли, че би могла да го прави за Юрий? Едва ли има толкова пари, че да наема шпиони. А може би има?
— Вероятно не са нужни много пари. Жена като тази би го направила и само за удоволствие.
Последва кратко мълчание, след което Морисън додаде:
— София, щом е възможно да сте заобиколена с шпиони, защо не дойдете в Америка с мен?
— Какво? — изглежда не беше го чула.
— Знаете, че можете да имате неприятности, задето сте ми помогнали.
— Защо? Имам официални документи, с които ще ви кача на самолета. Изпълнявам заповед.
— Възможно е да не ви помогне, ако решат да търсят изкупителна жертва. София, защо просто не се качите на самолета и не дойдете с мене в Америка?
— Просто така? А какво ще стане с дете ми?
— Ще изпратим някого за нея.
— Ние ще изпратим някого? Какво предлагате?
— Не съм сигурен — Морисън слабо се изчерви. — Разбира се можем да бъдем приятели. Ще имате нужда от приятели в една нова страна.
— Невъзможно е, Албърт. Оценявам любезността и загрижеността ви… или съжалението ви, но е невъзможно.
— Напротив, възможно е. София, живеем в двайсет и първи век, не в двайсети век. Хората могат свободно да се движат навсякъде по света.
— Драги Албърт — каза Калинина, — склонен сте да теоретизирате. Да, хората свободно могат да се движат, но всяка нация има своите изключения. Съветският съюз няма да позволи на висококвалифициран учен с опит в област свързана с миниатюризацията да напусне страната. Помислете и ще видите, че е напълно основателно. Ако ви придружа ще последва незабавен съветски протест, сигурно ще заявят, че съм била отвлечена. По всички краища на света ще се понесе вой да бъда върната, за да се избегне криза. Швеция ще действа толкова бързо за мене, колкото и за вас.
— Но аз наистина бях отвлечен.
— Ще има много хора, които ще повярват в отвличането ми или ще предпочетат да повярват в него. Ще ме върнат от Съединените щати така, както вас ви връщат обратно от Съветския съюз. По този начин през последните шест десетилетия са избегнати десетки кризи. Не е ли по-добре така, отколкото война?