Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка». Краткое содержание книги:
— Знам. И все пак считате ли, че когато се завърнете в Щатите няма подробно да ви разпитат за всичко, което сте видели?
— Предполагам, че сте го знаели още когато ме доведохте тук — сви рамене Морисън.
— Така е и няма да ни попречи да ви върнем. Напълно сме сигурни, че не бихте могли да съобщите на вашите хора нещо, което те вече не знаят. Пъхат си носа в нашите работи внимателно и умело…
— Както и вашите хора си пъхат носа в нашите работи — прекъсна я с известно възмущение Морисън.
— Несъмнено — отвърна Боранова, кимвайки небрежно. — Разбира се, ще им съобщите за нашия успех, но ние нямаме нищо против. До ден днешен американците настояват, че съветската наука и техника е второкласна. Ще им предадем добър урок. Все пак има едно нещо…
— А! — възкликна Морисън.
— Не е нещо значително, но е лъжа. Не трябва да казвате, че сме ви довели тук насила. При всички публични изявления, ако възникне подобен въпрос трябва да твърдите, че сте дошли тук доброволно, за да изпробвате теорията си при условия, които няма никъде другаде по света. Изглежда напълно правдоподобно. Бихте ли го направили?
— Правителството ми знае, че не е вярно.
— Да, но самите те ще ви принудят да излъжете. Едва ли биха искали да вкарат в света в криза заради подобен инцидент. Дори в така нареченото добро ново време подобна криза между Съедините щати и Съветския съюз незабавно би предизвикала антагонизъм в останалата част на света. Съединените щати едва ли биха желали да признаят, че са позволили да бъдете отвлечен. Хайде, Албърт, лъжата е съвсем малка.
— Ако ме върнете веднага, както казахте — въздъхна Морисън, — ще си мълча по незначителния въпрос за отвличането.
— Използвахте условна форма. Казахте „ако“ — изражението на Боранова стана мрачно. — Очевидно ви е неприятно да повярвате, че съм почтена. Защо? Защото съм от Съветския съюз? Две поколения мир, две поколения съвместно съществуване, но старите навици си остават. Няма ли надежда за човечеството?
— Независимо дали новото време е добро или не, все още не харесваме държавната ви система.
— Кой ви дава право да ни съдите? Ние също не харесваме вашата. Но няма значение. Ако започнем да се караме, ще провалим деня, който би трябвало да е хубав за вас, а за мене е хубав със сигурност.
— Много добре. Няма да спорим.
— Тогава нека си кажем довиждане, Албърт, и съм сигурна, че някой ден ще се срещнем при по-добри обстоятелства — тя протегна ръка и Морисън я хвана. — Помолих София да ви придружи до хотела и да уреди отпътуването ви. Надявам се, че нямате нищо против?
— Не — Морисън силно стисна ръката й. — София ми допада.
— Усетих го — усмихна се Боранова.
80.
За Боранова денят беше щастлив и изтощението не пречеше на радостта й.
Изтощението! Колко ли дни почивка, колко ли нощи сън, колко ли време в къщи с Николай и Александър щяха да го излекуват?
Но сега беше сама и за известно време нямаше никакви задължения. Подходящ момент за почивка.
Боранова се разположи удобно на кушетката в кабинета си и се отдаде на приятни мисли — похвала от Москва придружена с повишение, почивка на Крим със съпруга и сина й. Заспа и мечтата почти се превърна в реалност. Сънуваше, че гони малкия Александър, който невнимателно влизаше в студената вода на Черно море, без да го е грижа, че може да се удави. Носеше барабан и удряше силно по-него, за да привлече вниманието му, а той упорито отказваше да се обърне.
Видението се разпадна и барабанните удари преминаха в думкане по вратата.
Смутено се надигна, приглади блузата си и се насочи раздразнено към вратата. Раздразнението й прерасна в гняв, щом видя намръщения Конев, вдигнал юмрук, за да продължи атаката си.
— Какво значи това, Юрий? — възмутено попита тя. — Така ли чукаш винаги? За теб няма ли звънец?
— Никой не отговори, но знаех, че си вътре.
Боранова го покани да влезе с късо кимване. Не гореше от нетърпение да го види, а и той не беше приятна гледка.
— Изобщо ли не си спал? Изглеждаш ужасно.
— Не ми остана време. Работих.
— Върху какво?
— А ти как мислиш, Наталия? Върху данните, които вчера получихме в мозъка.
Боранова почувства, че гнева й се изпарява. В края на краищата това изследване беше мечтата на Конев. Радостта от оцеляването беше сладка за всички останали, но не и за Конев. Само той чувстваше, че се е провалил.
— Седни, Юрий. Опитай се да го приемеш. Мисловният анализ не сработи, а и не би могъл. Шапиров беше прекалено зле. Беше пред смъртта още когато влизахме.
Конев погледна с празен поглед Боранова, като че ли не чуваше думите й.