Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка». Краткое содержание книги:
Не можеше да сбърка скимера. С дълги крила, блестящ на слънцето от слоя фотоклетки, които покриваха цялата му горна повърхност, той много приличаше на американските ССЗ. Обаче американските самолети разчитаха изцяло на слънчевите батерии. Скимерът имаше малки помощни двигатели — бензинови, без съмнение. Калинина можеше да го представи като съветско подобрение, но Морисън подозираше, че просто съветските фотоелементи не са толкова ефикасни, колкото американските.
До скимера стоеше механик. Калинина се приближи с широки, уверени крачки.
— Наред ли е скимера?
— Като мечта. — отвърна механика.
Тя се усмихна и кимна, но щом механика отстъпи встрани промърмори на Морисън:
— Ще го проверя, разбира се. Виждала съм мечти, които се превръщат в кошмари.
Морисън огледа скимера със смесица от любопитство и опасение. Приличаше на скелет на самолет, чиито елементи са някак по-тънки и по-дълги, отколкото би трябвало да бъдат. Кабината беше малка, досущ сапунен мехур, залепнал под огромния размах на крилата и дългата, източена назад носеща конструкция.
За да се качи Калинина трябваше почти да се свие на две. Морисън наблюдаваше как работи с уредите за управление. Тръгна по пистата, зави и се върна. След това увеличи оборотите на перките и ги остава бавно да спрат, изключи всичко и слезе.
— Работи идеално — обяви тя. — Горивото е подходящо, а слънцето свети силно. Не бихме могли да искаме повече.
Морисън кимна и се огледа:
— А пилота? Къде е той?
— Където е той? — Калинина замръзна. — Полът има ли някакво значение за изпълнението на задачата? Аз ще карам собствения си скимер.
— Вие? — възкликна Морисън напълно автоматично.
— Да, аз! Защо не? Имам разрешително и майсторски клас пилот. Качвайте се.
— Извинявайте — заекна Морисън. — Летя рядко и управлението на самолет ми изглежда почти като нещо мистично. Просто предполагах, че един пилот не прави нищо друго освен да пилотира, а щом някой друг прави нещо друго, той не би могъл да бъде пилот. Разбирате ли какво имам предвид?
— Дори не се опитвам, Албърт. Качвайте се!
Морисън се покатери, следвайки указанията. Опита се да предпази главата си от някоя част на скимера или по-скоро да предпази самия скимер от повреда.
Седна и ужасено се загледа надясно, към липсващата странична стена на скимера.
— Няма ли врата?
— Защо ви е врата? Би развалила чудесното усещане от полета. Сложете предпазния колан и ще бъдете в пълна безопасност. Чакайте, ще ви покажа. Готов ли сте?
Калинина седна до него. Изглеждаше напълно уверена и доволна от себе си. Допираха се един до друг и поне тази близост му действаше успокоително.
— Примирих се — каза той. — Повече от това не мога да се приготвя.
— Не бъдете глупав. Ще ви хареса. Ще използваме двигателите, за да се издигнем.
Звукът на моторите се извиси в пронизително бръмчене, а от перките се понесе ритмично пляскане. Скимерът бавно се издигна и зави. Наклони се на една страна при завоя и Морисън се надвеси над отворената страна, увиснал само на колана си. С мъка подтисна импулса да сграбчи Калинина, воден не от някакви еротични помисли, а просто от съображения за собствената си сигурност.
Скимерът се изправи и Калинина каза:
— А сега слушайте!
Изключи двигателите и натисна бутон, с надпис на кирилица „слънчеви двигатели“. Бръмченето престана и перките се отпуснаха бездейно, а витлото за хоризонтално движение се завъртя. Скимерът бавно и почти безшумно се плъзна напред.
— Вслушайте се в тишината! — прошепна Калинина. — Като че ли се носим в нищото.
Морисън неспокойно погледна надолу.
— Няма да паднем — успокои го Калинина. — Имаме достатъчно енергия в акумулаторите, за да изминем километри, дори ако някой облак закрие слънцето или някоя схема предизвика повреда в слънчевите батерии. А ако и енергията свърши, скимерът е повече от половин безмоторен самолет и пак ще успеем да се приземим невредими. Не мисля, че бих могла да разбия самолета, дори и нарочно. Единствената реална опасност е някой внезапен порив на вятъра, но сега времето е тихо.
Морисън преглътна и промълви:
— ДВижението е плавно.
— Разбира се. Няма да развием по-голяма скорост от автомобил, но усещането е много по-приятно. Обичам това чувство. Опитайте да се отпуснете и гледайте небето. Няма нищо по-спокойно от полета със скимер.
— От колко време летите?
— Получих документа си за майстор-пилот когато бях на двайсет и четири. Тогава го получи и Ю… и той. Прекарвахме много спокойно летни следобеди във въздуха с подобен скимер. Дори веднъж и двамата бяхме със състезателни скимери и описвахме във въздуха любовните си възли — лицето й слабо се изкриви при спомена.