Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]

Наложи си да си припомни, че същото важи и за Хви Нории. Основното беше, че всички те в действителност не можеха да умрат за него. Почувства точно мига, в който Сиона започна да се наслаждава от ездата на гърба му. Усети лек натиск, когато амазонката се отпусна назад и вдигна главата си.

Той продължи своя ход по дължината на една сърповидна континентална дюна, присъединявайки към удоволствието на ездачката познатите му стари усещания. Едва успя да зърне останките от някогашните възвишения на хоризонта пред себе си. Бяха като семена, оставени в очакване от миналото, сякаш за да напомнят за самоподдържащата се и растяща сила, оформяла лика на пустинята. За миг можеше да забрави, че само малък участък от повърхността на планетата бе запазен такъв; динамиката и силата на Сарийър съществуваха благодарение на несигурното равновесие в заобикалящата среда.

Но илюзията, скрита в остатъците от миналото, не беше изчезнала. Той я чувстваше, продължавайки да се движи. Разбира се, че е плод на фантазията, казваше си — на постепенно отслабващата сила на фантазията редом с принудително наложеното спокойствие. Дори сърповидната материкова дюна, която сега прекосяваше, не беше голяма като някогашните. А всички останали бяха още по-малки.

Изведнъж осъзна колко смехотворна е тази изкуствено поддържана пустиня. Почти спря на осято с чакъл място, между две дюни, след което продължи, но по-бавно, опитвайки се да извика във въображението си потребностите, които поддържаха в действие цялата система. Представи си въртенето на планетата, създаващо силни въздушни потоци, които преместваха гигантски масиви от студен и топъл въздух; процесът бе следен и направляван от метеорологични спътници с иксиански прибори и топлинонасочващи чинии. Ако височинните монитори виждаха нещо, то беше Сарийър като „извънреден пустинен обект“, опасан едновременно от реално издигнати стени и преградни екрани студен въздух. В окрайнините се образуваха ледени покривки, което пък внасяше допълнителни изисквания към регулирането на климата.

Никак не беше лесно за постигане, поради което Лито оставяше без гневна реакция от своя страна случайните пропуски.

Когато отново пое през дюните, изгуби усещане за деликатното равновесие, отстрани спомените за каменистите безплодни земи отвъд пясъците в централната част и се отдаде без остатък на удоволствието, с което го изпълваше неговият „вкаменен океан“ със своите замръзнали в неподвижност вълни. Обърна се на юг, успоредно на остатъчните възвишения.

Знаеше, че мнозина тайно недоволстваха от пристрастеността му към пустинята. Но се чувстваха неловко да го кажат и не представляваха никакъв проблем. Ала със Сиона нещата изглеждаха твърде различни. Накъдето и да погледнеше тя, пустошта продължаваше да държи в плен въображението й. Яздеше мълчаливо, покачена на гърба му, макар той добре да знаеше, че очите й са препълнени от гледката. И старите, много стари спомени се разбуждаха неспокойни.