Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Джаганг взе ножа си и отряза парче от месото, поставено върху богато украсения сребърен поднос край него. Прониза сочната хапка с острието и отпусна лакти на ръба на масата.
— Какво сме всички ние? — Той размаха набоденото парче месо, по острието потече кръв. — Какво е действителността, действителността на съществуването ни? — Издърпа месото със зъби и задъвка, без да спира да говори: — Ние телата си ли сме? Ако е така, тогава дали дребният човек е нещо по-малко от едрия? Когато загубим ръката или крака си, ще бъдем ли нещо по-малко, ще започнем ли да изчезваме от съществуването си? Не. Ние си оставаме същата личност. Значи не, не сме телата си. Ние сме мислите си. С оформянето си те определят кои сме, създават действителността на съществуването ни. Между тези мисли няма нищо, само тялото, очакващо мислите ни да направят от нас това, което сме.
Между мислите пристигам аз. В пространството между тях времето няма значение за вас. За мен обаче има. — Той сръбна от виното. — Аз съм сянка, плъзгаща се между пукнатините във вашето съществуване.
Чрез връзката Улиция почувства как останалите се разтрепериха.
— Това е невъзможно — прошепна тя. — Твоят Хан не може да разтяга времето, да го разчупва.
Снизходителната му усмивка я остави без дъх.
— Достатъчен е дори малък клин, втъкнат в пукнатина по повърхността на най-големия, масивен камък, за да го разцепи. Да го унищожи. Аз съм клинът. Той сега е забит в пукнатините на вашето съзнание.
Тя стоеше мълчешком, докато той откъсна с пръсти парче сочно печено свинско.
— Когато спите, мислите ви се носят свободно и ставате уязвими. Тогава се превръщате в маяк, който лесно мога да открия. Мислите ми се втъкват в пукнатините. Пространствата, през които вие влизате и излизате от съществуването си, за мен са цели бездни.
— И какво искаш от нас? — попита Армина.
Той отхапа от увисналото между пръстите му парче свинско.
— Ами сред другите ползи, които бих могъл да имам от вас, е и тази, че имаме общ враг: Ричард Рал. Вие го познавате като Ричард Сайфър. — Той повдигна вежда над тъмно, пронизващо око: — Търсачът. Досега той не представляваше особен интерес за мен. Е, само дето ми направи голяма услуга, като унищожи бариерата, която ме държеше от тази страна. Или поне държеше тялото ми. Вие, Сестрите на мрака, Пазителят и Ричард Рал направихте възможно да властвам над човешкия вид.
— Не сме правили подобно нещо — изпротестира Тови с кротък гласец.
— О, напротив. Нали разбирате, Създателят и Пазителят се борят за надмощие в този свят. Създателят го прави, защото иска да попречи на Пазителя да го погълне в света на мъртвите, а Пазителят — понеже изпитва непресъхващ апетит за живите. — Мастиленочерният му поглед се повдигна да срещне очите им. — В борбата си да освободите Пазителя, да му дадете този свят, го снабдихте със сила тук, което от своя страна примами Ричард Рал да се притече на помощ на живите. Той възстанови равновесието.
А в него, точно както в пространството между мислите ви, идвам аз.
Магията е проводникът към тези два свята, тя им дава сила тук. Чрез намаляването на количеството магия в света ще намалява и влиянието на Създателя и Пазителя тук. Създателят ще продължава да изпраща своята искрица живот, Пазителят ще продължава да я отнема, когато му дойде времето. Но отвъд това светът ще принадлежи на човек. Старата религия на магиите ще бъде изхвърлена на бунището на историята и постепенно ще премине в мита.
Аз съм пътешественикът по сънищата. Познавам сънищата на хората, потенциала им. Магията потиска тези безгранични видения. Без магията човешкото съзнание и въображение ще се развихрят и човекът ще стане всемогъщ.
Точно затова ми е нужна тази армия. Дори след като магията загине, аз все още ще имам войниците си. Държа ги добре обучени, готови за този ден.
— И защо Ричард Рал е твой враг? — попита Улиция, надявайки се да го накара да продължи да говори, докато тя се опита да измисли план за действие.
— Той, разбира се, трябваше да направи онова, което направи, в противен случай всички вие, скъпи мои, щяхте да заминете при Пазителя. Това ми помогна, но сега той ми се меси в плановете. Млад е и не подозира за талантите си. Аз от своя страна прекарах последните двайсет години в усъвършенстване на уменията си. — Джаганг размаха ножа пред лицето си. — Едва през последната година очите ми се преобърнаха — знакът на пътешественика по сънищата. Едва сега се превърнах в най-страховитото название в древния свят. На древния език „пътешественик по сънищата“ е синоним на „оръжие“. Магьосниците, създали това оръжие, ще съжаляват. — Той облиза мазнината от ножа, без да сваля поглед от тях. — Грешно е да се създават оръжия, които имат собствено съзнание. Сега вие сте моите оръжия. Аз няма да направя същата грешка.