Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Другите мъже около масата се засмяха. Барманът се обърна към Бърк.
— Тази негова приемна майка — каза той — няма ли му телефонния номер?
Откъм масата за покер се надигна вик:
— Ухааа! Прилепа блъфираше бе, гъз смотан! Леле как те прецака!
Дамата от игралния автомат се приближи до бара и бутна чашата си към Дени. Имаше закачливите очи на дете и обруленото лице на сондьор. Можеше да е на четиридесет или на шейсет. Бърк не можа да прецени. Барманът й забърка коктейл от равни количества уиски и севън ъп, после се обърна към Бърк и посочи на запад.
— На осемдесетина километра — каза той. — Хубаво място. На територията на Националния горски резерват. — Взе една подложка за чаши и започна да чертае карта от опаката й страна, като обясняваше в движение: — Има една синя каравана отдясно, за нищо не става, цялата е очукана. С фигурки на розови фламинго отпред. Като я видиш, завиваш вляво и караш още двайсет-двайсет и пет километра. На оградата има табелка. „Б-Лейзи-Б“. Лесно ще намериш ранчото.
— Да бе! — възкликна някой.
Барманът се усмихна.
— Е, може и да не е толкова лесно, но… — Подаде подложката на Бърк. — К’во караш?
Бърк вдигна рамене, после се изсмя.
— Не помня. Под наем е.
— Високопроходим?
— Не.
Барманът се облегна назад.
— Но е джип, нали?
— Не. Обикновен… седан.
Дени примижа скептично.
— Е, значи те чака приключение.
Игралният автомат звънна и нададе вой. Водопад от монети се изсипа на пода. Жената само гледаше тъпо.
— Искаш ли още едно на изпроводяк? — попита барманът.
Преди Бърк да е отговорил, откъм масата за покер внесоха поправка:
— На изпроводяк за козята пътечка, искаш да кажеш!
Всички се засмяха. Бърк също.
49.
Бърк занули километража и потегли бавно. Нямаше друг избор. Черният път беше така разоран от дъждовете, че скорост от четиридесет километра в час се равняваше на двеста по нормално шосе. Нищо не можеше да направи по въпроса. Дори вода беше забравил да си вземе — признак на недалновидност, особено ако вярваш, че Армагедон дебне зад ъгъла. Или по-точно напред и наляво.
Четиридесетина километра по-нататък започна да се прозява. От бирата е, каза си той. Бирата също беше грешка. Включи радиото. Хващаше се само някаква кънтри станция от Бойс. Усили звука, но и това не помогна. На два пъти едва не задряма и сигурно щеше да заспи, ако не бяха дупките на пътя. Свали докрай прозорците.
Ефектът беше моментален. Студеният пустинен въздух го удари в лицето като кофа ледена вода. Вече нямаше опасност да заспи. Воят от радиото, прахът и студът му причиняваха достатъчно неудобства, за да остане буден без допълнителни усилия. А и звездите бяха изумителна гледка. Далечни и ярки, а Млечният път — проснат напряко на нощното небе като булчински воал.
Бърк вдигна прозорците. По-добре да загине в катастрофа, отколкото да замръзне до смърт, реши той. Поне щеше да стане бързо.
Три часа по-късно още седеше прегърбен над волана, включил чистачките с надеждата да разкара поне малко праха и насекомите. Оглеждаше се за синята каравана с розовите фламинго и се притесняваше. Ранчото на Уилсън явно беше толкова изолирано от останалия свят, че за изненадващ маньовър и дума не можеше да става. Светлината на фаровете щеше да се види отдалече, а дори Бърк да ги изключи (без при това да се убие), шума няма как да заглуши. Двигателят дрънчеше като лавина от арматурно желязо по планински склон.
Ако видеше навреме ранчото, би могъл да остави колата и да продължи пеша. Ала „навреме“ беше твърде неясно обстоятелствено пояснение в тукашните широки открити пространства. А ако Манди беше права за слънцестоенето, Уилсън едва ли спи кротко в леглото си. Сигурно се подготвя за танци. Вероятно ще натисне спусъка на зазоряване, предположи Бърк. И това щеше да е краят.
Макар че само Бог знаеше какви са плановете му. Току-виж решил да изпари половината страна в стил Тунгуска. Да прочисти мястото от бряг до бряг. „Едва ли — каза си Бърк. — Втълпил си е идеята за танца с духове, а танцът с духове е посветен на земята.“ Значи нямаше да е мащабно повторение на Тунгуския инцидент. По-скоро мащабно повторение на Калпепър. Ако успееше да извади завинаги от строя електропреносната и електронната инфраструктура на страната, това щеше да е катастрофа от невиждан мащаб. Икономиките на почти всички държави по света щяха да се сринат, а човешките жертви щяха да се измерват в милиони. Хората са зависими от модерните технологии за всичко, като се започне с храната и водата и се стигне до транспорта, медицинското обслужване и осветлението. Масивните поражения щяха да сложат край ако не на човечеството, то на последните петстотин години научен прогрес. Хората щяха да се върнат в петнайсети век.