Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Но сега Ирина беше тук и всичко беше различно. Имаше нещо в нея, което му помагаше да се чувства солиден и цялостен. Самото й присъствие избистряше личността му.
По-късно същата вечер в Уайт Чапъл мечтите на Ирина се осъществиха сладко и прецизно като в продължение на „Шрек“. Лас Вегас беше пълен с имитации на истински места — Ню Йорк, Париж, Венеция, Кайро… списъкът нямаше край. По същия начин сватбите в параклиса Уайт Чапъл бяха тарикатско подобие на класическата церемония. Параклис, да, но не и църква. Гости и свидетели, да, но непознати. „Близки непознати.“ Цветя, листенца от рози по пода, сватбена торта и снимки — непланирани от булката, но несъмнено част от пакета.
Да се ожениш във Вегас, беше като да наемеш специалист по вътрешен дизайн, който да обзаведе дома ти вместо теб. Тотално нахлуване в личния ти свят, но лошо няма, защото експертите знаят най-добре. Наистина.
Въодушевлението, с което Ирина посрещаше всяка подробност, промени издъно духа на церемонията. Появи се от гардеробната с дълга сатенена рокля с украса от перли, ръчно пришити от майка й, а страните й горяха от вълнение.
— Мили Боже, вижте я, поруменяла е — прошепна една от платените гостенки. — Имаме си срамежлива булка!
Докато изричаха клетвите си, гласът на Ирина пресекваше от вълнение. Когато Уилсън сложи пръстена на ръката й, лицето й грейна в блажена усмивка. А преди свещеникът да изрече официалното „Вече може да целунете булката“, Ирина се хвърли на врата му и извика:
— Обичам те, Джак Уилсън! Аз жена с голям късмет.
А той не каза нищо, защото не знаеше какво да каже. Нямаше много опит в това да прави други хора щастливи.
— Сега отиваме вкъщи? — попита тя.
Уилсън кимна.
— Да — каза той, — сега си отиваме вкъщи. Хайде да си вървим вкъщи.
48.
Една седмица може да трае много дълго. Толкова дълго, че жената, която допълва каните с кафе и купите със зърнена закуска в трапезарията на мотела, да те поздравява по име и да ти се усмихва дружески.
— Как сме днес? — питаше тя, докато зареждаше таблите с допълнителни понички и гевречета между набезите на гладните клиенти.
Нищо не спираше Бърк да се върне в Дъблин, но той реши, че няма какво да му попречи и да изиграе хорото докрай и да изчака обаждането на мадам Пулетска. След това можеше с чиста съвест да приеме, че е направил всичко възможно. А съществуваше и малък шанс — долу-горе колкото да удариш шестица от тотото — самият Уилсън да се появи във Фалън при Манди. Току-виж на Бърк му излязъл късметът. Междувременно запълваше времето си с туризъм.
Отиде до езеро Пирамид, после и до Граймс Пойнт, където преди едно хилядолетие предците на Джак Уилсън бяха дълбали петроглифи20 в скалите. Там човек стоеше пред глифите21 и се дивеше на миналото, а в небето зад гърба му ревяха матовочерни изтребители от базата на военновъздушните сили.
Вторник. Двадесет и първи юни.
Щеше ли да се обади изобщо мадам Пулетска? Седеше на стол до леглото в стаята си, захвърлил днешния вестник на пода, и репетираше наум репликите си. Приятел на жениха… „Тя казва…/ аз казвам…“ Наближаваше десет, когато телефонът иззвъня. Бърк вдигна слушалката.
— Ало?
— Обажда се мадам Пулетска. Добро утро!
Бърк се представи. Олга явно я беше уведомила за разговора им, защото мадам подкара по същество.
— Вие казвате, сте приятел на Джак? Аз откъде да знам, че е така?
— Добри приятели сме — отвърна Бърк. — Той ми даде номера ви. Каза да ви се обадя. Ако трябва да съм откровен, той е така запленен от Ирина, че се надява и аз да извадя същия късмет.
Лесно можеше да си представи как твърдата обвивка на мадам се пропуква като лед през пролетта.
— Прекрасно момиче — каза тя. — Много се радвам за тях. Много сладка, срамежлива може би… вие също харесва срамежливи момичета?
Не знаеше как да отговори на това.
— Да! Срамежливите момичета са… голяма работа!
— Ако решите да се възползвате от нашите услуги — подхвана тя с неприкрито лукав глас, — можете да изберете пакета „Сладките шестнайсет“, срещу който получавате шестнайсет снимки и имейла. Ако изберете „Великолепната осмица“, получавате снимки и подробни биографии на осем момичета, имейли, едно преведено писмо и една доставка на цветя. Това е по-добър вариант. По-добра подборка. А като за приятел на Джак специално ще ви избера само най-хубавите момичета. Сто двадесет и пет евро. Някъде сто и петдесет долара. Имате компютър? Така връзка най-бърза, но може и с доставка по куриер.
20
Петроглифи — издълбани в скали древни изображения. — Бел.ред.
21
Глифи — обозначения на срички и думи; форма на писменост в предколумбова Америка. — Бел.ред.