Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
— Иска нещата да останат такива, каквито са.
— Да повикаме полиция, да? — попита жената.
— Ами…
— Но той те нападна!
— Няма значение — успокои я Уилсън. После се обърна към Бърк. — Браво на теб, между другото — каза той. — Успя да ме изненадаш.
— Благодаря — отвърна Бърк, свали ръка от ухото си и погледна кръвта.
Уилсън насочи вниманието си към компютъра.
А после чуха звука — пулсиращ звук недалеч от кулата. Обърнаха се да погледнат и видяха източника му — хеликоптер, кръжащ на стотина метра от ранчото.
Бърк не можеше да повярва на очите си. Можеше да е единствено Коваленко. Беше му дал достатъчно информация, за да сглоби парченцата сам. След Калпепър и съдебната палата за Бюрото едва ли е било трудно да открие Уилсън и Б-Леизи-Б. Определено разполагаха с необходимите ресурси. И ето че кавалерията беше пристигнала. Уви, твърде късно.
— Твои приятелчета ли са? — попита Уилсън.
Бърк поклати глава. Би се разсмял, но залогът беше твърде голям, а и ухото го болеше ужасно.
— Не мисля, че хеликоптерът ще бъде голям проблем — каза Уилсън, без да вдига ръце от клавиатурата. — След минутка ще се срине. Както и всичко останало. — Погледна през прозореца. — Защо са при къщата?
— Защото началникът им е идиот, ето защо — обясни Бърк.
Уилсън кимна.
— Не се изненадвам.
— Защо има хеликоптер там? — попита Ирина.
— От полицията са — обясни й Уилсън. — Дошли са да арестуват господин Бърк.
— Добре — кимна Ирина.
Уилсън се обърна отново към лаптопа. Някой викаше името му през рупор в далечината. Той поклати глава.
— Трябва да им кажем къде сме — настоя Ирина.
— След минутка — отвърна Уилсън.
— Мислех, че вие двамата се обичате — подхвърли Бърк.
Уилсън застина и се обърна да го погледне.
— Да, обичаме се — заяви гордо Ирина.
— Какво общо има това с теб? — попита Уилсън.
— Нищо, предполагам, но… ти ще я убиеш с това нещо — каза му Бърк. — Странен завършек на медения ви месец, ако питаш мен.
— Не знаеш за какво говориш — отвърна Уилсън. — Това не е бомба.
— Знам — каза Бърк. — Но… тя има пейсмейкър.
Уилсън го зяпаше сащисано. Накрая възкликна:
— Какво?!
— Ирина. Има пейсмейкър.
Уилсън примигна няколко пъти. После се изсмя.
— Добър опит — каза той. — Получаваш отличен.
Но Ирина започна да плаче.
— Ти откъде знаеш? — извика тя. — Това ми е тайна!
Хлиповете й преминаха в раздиращото хълцане на уплашено дете.
— Ирина?
Уилсън отиде при нея. Гласът му беше толкова тих, че почти не се чуваше.
— Не исках да знаеш — изхлипа тя. — Аз повредена стока. Затова правили любов на тъмно. Да не видиш белег. Грозен. — Хълцането се извиси във вой. — Сега ти не ме искаш!
Странна усмивка се появи върху лицето на Уилсън. Той поклати леко глава. После клекна до нея.
— Покажи ми — каза той и взе пистолета от ръцете й.
Тя се подчини с хълцане. Поемаше си шумно дъх, точно като дете. Замота се с копчетата на ризата, но най-после я разтвори. Уилсън плъзна пръсти по грапавата повърхност на белега, после се наведе и го целуна. Бърк се почувства като воайор и обърна глава.
— Обичам те — каза й Уилсън с глас, натежал от емоции.
— Аз… — не довърши Ирина, изгубила контрол над гласа си. Хлиповете станаха още по-сърцераздирателни.
— Шшшш — прошепна Уилсън. — Обичам те. Винаги ще те обичам.
В ъгъла на стаята звънна телефон. Звукът беше толкова неочакван, че Бърк подскочи.
Уилсън целуна Ирина по главата и се опита да изтрие с палци сълзите й. Хълцането утихна. Телефонът продължаваше да звъни.
Накрая Уилсън се изправи. Бърк се опита да разчете изражението му, но не успя.
— Свързан е към телефона в къщата — каза той и тръгна към апарата, който продължаваше упорито да звъни. Вдигна слушалката. Някой заговори от другата страна. Уилсън го изслуша, после сложи ръка върху микрофона и се обърна с усмивка към Бърк. — Някакъв тип на име Коваленко иска да изляза от къщата с вдигнати ръце. Известно му било, че съм там.
Бърк не знаеше как да реагира.
Уилсън каза в слушалката:
— Дайте ми минутка. — После затвори и бавно тръгна към предавателя. Пръстите му легнаха на клавиатурата, той си пое дълбоко дъх. И се поколеба.
Бърк реши, че събира кураж да порази света. Но грешеше дълбоко. Уилсън се люшкаше в личната си буря между две мечти и вълните го мятаха ту насам, ту натам, подклаждани от съмненията в собственото му сърце. Любовта и отмъщението дебнеха в мрака и пееха като измамни сирени откъм рифовете, обграждащи неговия въображаем рай. Беше рискувал всичко, а ето докъде беше стигнал — да избира в кой риф да разбие кораба си. Любов или… отмъщение?