Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
— За Джак…
— Първо да договорим. Вие предпочитате „Великолепната осмица“, да? По-добра сделка. И имате компютър?
Бърк схвана картинката. Може и да му кажеше нещо за Джак, но първо искаше да уредят сделката.
— Да — каза той, — имам компютър.
— Приемаме „Виза“ и „Мастеркард“. Може и през Търговски сайт, ако предпочитате.
Бърк извади портфейла си и продиктува номера на кредитната си карта. Изчака мадам да приключи с инструкциите за достъпа до неговата „Великолепна осмица“, после я попита отново:
— А онова за Джак и Ирина…
— Вие ходи на сватба?
Той направи пауза. Истината беше, че нямаше представа дали сватбата се е състояла или не.
— Аз… не — каза накрая, — но наистина бих искал да им изпратя подарък.
— Много хубаво, да, за младоженците.
— Проблемът е, че Джак ми даде новия си адрес, но аз забравих листчето вкъщи.
Тя се поколеба, но после клекна.
— О? Прекрасно място, наистина! Ирина ми показа снимки. Голям късмет извадило това момиче. — Бърк я чу да трака на клавиатура, а после, затаил дъх, изслуша адреса.
— Пощенска кутия 124, Джунипър, Невада. — Продиктува му и пощенския код.
— Много ви благодаря — каза той, като си мислеше: „Мамка му, пак пощенска кутия“. — А телефонен номер имате ли? — Навярно би могъл да открие адреса по телефонния номер.
Рускинята помълча, после каза:
— Това не мога да дам. Фирмена политика, да?
— Просто от „Федекс“ понякога искат и телефонен номер, това е.
— Тогава го пратете с Ди Ейч Ел — посъветва го тя, след което смени темата: — Каква двойка само! — изчурулика. — Веднага разбрах, че ще се харесат. Понякога е ясно, че не става. Как му казвахте вие? Че ще е пълен провал. Но тези двамата! Съюз, благословен от Бога. А Ирина? Толкова се радвам за това момиче. Ако не друго, да не дава Господ, поне ще получи добро медицинско обслужване.
Бърк реши, че не е чул добре.
— Медицинско обслужване?
— Ами да! В Америка имате най-добрите лекари. Така й казах.
— И с право.
— В Украйна не е толкова добре. Лекарите половината станаха я таксиджии, а сервитьорки. Не ги виня. Заради парите го правят хората. Затова… в Щатите. Там е по-добре за моята малка Ирина.
— Тя… болна ли е?
— Не-не-не-не-не. Напълно здрава е, разбира се! Състоянието й е изцяло под контрол. Нашата фирма гарантира — здрави млади жени. И плодовити.
— Да, но споменахте „състояние“ — каза Бърк. — Ако ще се запознавам с някоя от вашите…
— Да, но не е сериозно, вече ви казах.
— Разбирам, но… — Усещаше я как мисли трескаво в другия край на линията, притеснена дали не е на път да изгуби клиент.
— Добре — каза накрая мадам, — но да си остане между нас, да? Ирина се притеснява. Обещавате ли?
— Нито дума. Просто искам да съм сигурен… заради себе си.
— Ами — започна с въздишка мадам Пулетска — ето какво…
Номер на пощенска кутия може и да не беше най-точният адрес на света, но Бърк не разполагаше с друго. А когато провери местоположението на Джунипър, реши, че пощенската кутия може да се окаже достатъчна. Джунипър беше точица (население 320 души) близо до границата на Айдахо, от онези градчета, където новодошлите не остават незабелязани, особено ако въпросният новодошъл разполага с много пари.
Наближаваше обяд, когато напусна хотела. Пак тогава започна да се тревожи. За пръв път си зададе въпроса „Ами ако взема, че наистина открия кучия му син? Тогава какво?“ Франсиско Д’Анкония беше висок мъж в очевидно добра форма, така го беше запомнил. Което едва ли беше изненада, като се има предвид, че последните десетина години е прекарвал времето си във вдигане на тежести и джогинг из килията.
За щастие в Невада оръжейните магазини бяха толкова начесто, колкото „Дънкин Донатс“ в Масачузетс. На излизане от града Бърк мина покрай магазин с дървена мечка гризли отпред и табела „Пушки и прашки“ ООД. Направи обратен завой, спря на паркинга и влезе. Оказа се любопитна комбинация от оръжеен магазин и щанд за бельо.
Момичето зад щанда беше повече от услужливо. Сигурно би му продала и гранатомет, ако беше поискал. Все пак възникна проблем.
— Телефоните не работят — каза тя.
— И какво? — попита Бърк, оглеждайки една изящна берета.
— Не можем да ви продадем оръжие, без да направим справка с щатската полиция дали нямате криминално досие. Нямате криминално досие, нали? — попита с усмивка тя.
— Нямам — отвърна Бърк.
— Понякога прекъсват само за няколко минути, ако е имало буря или нещо такова. Но се случва да прекъснат и за няколко часа. Искате ли да изчакате? Можете да разгледате щанда ни за бельо, ако искате.