Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Беше пет и петнайсет сутринта, когато наближи портата на ранчото. На дървен стълб до алеята имаше табелка с надпис „Б-Лейзи-Б“. „Адски шик“, помисли си Бърк.
На по-малко от километър нагоре по алеята градинско осветление разпръскваше мрака. Небето на изток започваше да изсветлява. Звездите гаснеха една по една.
Бърк пое по алеята и се стресна от хрущенето на чакъла под краката си. Не беше достатъчно светло да различи детайлите, но къщата изглеждаше внушителна — истински комплекс от дърво и камък, проснат на малка планинска ливада. Селско имение, каквото можеш да видиш в скъпарски ски курорт, помисли си Бърк.
Каменни стъпала извиваха през борова горичка към централния вход. Бърк заобиколи откъм задната страна на къщата, където друга врата водеше към кухнята. Чувстваше се като крадец и се боеше, че оглушителният ритъм на сърцето му ще го издаде. Натисна дръжката и вратата се отвори послушно. „Сигурно спят“, реши той. Което нямаше смисъл, освен ако Бърк не грешеше за слънцестоенето или ако Уилсън не се беше отказал от плана си.
Стоеше в кухнята с фалшивия телефон в ръка и чакаше очите му да се нагодят към мрака. Стори му се, че дочува в тишината едва доловима музика, все едно някой бе пуснал радио далеч сред планинските склонове. Тръгна на пръсти из къщата, от стая в стая, като се молеше Уилсън да няма куче. Електрошокът действа ли изобщо на кучета? Козината беше ли проводник?
Спалнята на Уилсън — петата стая, както ги преброи Бърк — се намираше в другия край на къщата. Леглото не беше оправено, булчинско венче вехнеше на тоалетка, претъпкана с шишенца парфюм. До венчето имаше снимка в сребърна рамка. Бърк я огледа на лунната светлина. На снимката беше Уилсън във фрак, прегърнал през кръста блондинка с булчинска рокля. Стояха в беседка, заобиколени от кошници с цветя, а на главата си булката носеше венчето, което сега стоеше на тоалетката. Стълбовете от двете страни бяха декорирани с несъразмерно големи панделки в златно и сребърно, а пред прозорец от цветно стъкло горяха десетки свещи. Бърк не можа да прецени дали са на закрито и позират пред нещо като филмов декор, или са навън, под открито небе. Но щастието в очите им не подлежеше на съмнение. Излъчваше се от тях на вълни. Двамата буквално грееха.
И не бяха тук. Бърк се облегна на прозоречната рамка. Не знаеше да се смее ли, да плаче ли — за пореден път. Беше изминал толкова път, а тук нямаше никого.
Излезе от къщата и пое обратно. Това беше, край. Само дето… ето я пак онази музика, придружена със смях. Женски смях сякаш, но… откъде идва? Завъртя се назад, после наляво и надясно, но звуците бяха изчезнали, претопени в шума на лекия вятър в клоните на боровете.
И тогава го видя — светло петно високо горе, при върховете на дърветата. Извисяваща се към небето конструкция от кръстосани греди. На около километър разстояние. Кула със стая на върха. Като в Уордънклиф.
Далечните планини тъмнееха на фона на розова ивица, която се разширяваше бавно. Бърк тръгна към кулата, сигурен, че ще завари там Уилсън с оръжието и с жена му.
Обади се първата птица и той ускори крачка. Нещата не отиваха на добре. Колкото и да бързаше, натрупаната умора изцеждаше силите от мускулите му и често го принуждаваше да спира приведен, с ръце на бедрата, едва поемащ си дъх. На всичкото отгоре въздухът на тази голяма надморска височина беше твърде разреден за непривикналите му дробове.
Най-сетне стигна до основата на кулата. Изчака минута дишането му да се успокои, заслушан в гласовете и музиката, които долитаха отгоре. Сетне стъпи на спираловидната стълба и пое нагоре. Стремеше се да не вдига шум, но стъпалата бяха метални и стъпките му ехтяха като ритъм на барабан.
— Джак?! — Гласът на жената, притеснен.
Бърк спря и активира зашеметителя. После продължи нагоре по-бързо, право към малката кабина на върха. Влизаше се през отвор в пода, чийто капак зееше отворен. В мрака на стълбата се чувстваше все едно се изкачва към слънцето.
Музиката беше спряла.
Още две площадки до върха. Спря отново да си поеме дъх и вдигна поглед към отвора в пода на кабината. Нямаше друг начин да влезе освен с главата напред. Ако Уилсън държеше горе бухалка за бейзбол например, това щеше да е краят. С един удар.
Бърк прецени възможностите си. Можеше да продължи нагоре. Или да се върне назад. Заизкачва се отново, по две стъпала наведнъж, и най-сетне стигна до отвора — останал без дъх и с дуло на автоматичен пистолет пред лицето си.
Жената от снимката стоеше до Уилсън с отворена уста и уплашени очи. Зад Уилсън Бърк мерна оръжието. Това трябваше да е. Приличаше на телескоп върху издигната основа. Насочено беше към небесата през нещо като капандура на покрива. Или май част от самия покрив беше подвижна.