Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Толкова бях щастлив да чуя, че сте се върнали от почивка! — ухили се императорът.
— Радвам се, сир. — Какво ли искаше този?
Хари реши да не му разказва всичко, което бе излязло на повърхността. Данийл бе наблегнал на секретността. Едва тази сутрин, след обиколка на зигзаг из дворовете на тунелите, Хари се остави присъствието му да стане известно дори и на Специалните войски.
— Боя се, че пристигате в труден момент — намръщи се Клеон. — Ламурк настоява Висшият съвет да гласува за Първия министър.
— Колко гласа може да събере?
— Достатъчно, за да не мога да пренебрегна Съвета. Ще бъда принуден да го назнача въпреки собствените си предпочитания.
— Съжалявам за това, сир.
— Предприех някои маневри срещу него, но… — отработена въздишка. Клеон прехапа пълната си долна устна. Пак ли беше напълнял? Или възприятията на Хари се бяха променили след оскъдната диета на Панукопия? Сега повечето транторианци му се виждаха пухкавички. — Пък и онези досадни истории със Сарк и проклетия им Нов ренесанс. Кашата става все по-голяма. Дали това не може да плъзне и по другите планети в тяхната Зона? Нима и онези биха се юрнали с тях? Имаш ли представа?
— В подробности.
— Чрез психоисторията?
Хари се остави да го води вътрешния инстинкт.
— Там ще стане неспокойно.
— Сигурен ли си?
Не беше, но…
— Предлагам да го пресечете.
— Ламурк фаворизира Сарк. Разправя, че това щяло да доведе до ново благоденствие.
— Иска да яхне недоволството и то да го качи на поста.
— Откритото противопоставяне от моя страна в този деликатен момент би било… лоша политика.
— Дори и когато има вероятност той да стои зад покушенията над живота ми?
— Уви, няма никакви доказателства. Както винаги, няколко фракции биха се облагодетелствали, ако ти… — Клеон се изкашля притеснено.
— Се оттегля… не по свое желание?
Устните на Клеон се размърдаха неспокойно.
— Императорът е баща на семейство, с което вечно не можеш да се оправиш.
Щом дори и Императорът обикаляше на пръсти около Ламурк, работата наистина беше зле.
— Не може ли да изпратите ескадрони за бързо реагиране, ако изникне възможност?
Клеон кимна.
— Ще пратя. Но ако Висшият съвет гласува за Ламурк, ще бъда безсилен да предприема нещо срещу един толкова прочут и… ами вълнуващ свят като Сарк.
— Според мен безпокойството ще обхване цялата зона на Сарк.
— Наистина? Какво би ме посъветвал да предприема срещу Ламурк?
— Сир, аз не притежавам политически умения. Знаехте го.
— Глупости. Ти имаш психоисторията!
Хари все още се чувстваше неудобно, когато станеше дума за теорията — дори и с Клеон. Ако някога тя влезеше в работа, психоисторията не биваше да се прочува, защото инак всички щяха да я използват. Или поне да се опитват.
Клеон продължи:
— А и разрешението ти на проблема с терористите — добра работа върши. Току-що екзекутирахме Малоумник номер сто.
Хари трепна при мисълта за това колко живота са били заличени поради хрумнала му мимоходом идея.
— Дребна работа, сир, дребна работа.
— Тогава впрегни изчисленията си в онази история с Далитския сектор, Хари. Неспокойни са. Всеки в днешно време е неспокоен.
— А Зоните с далитски убеждения по цялата Галактика?
— Те подкрепят местните далити в Съветите. Става дума за онзи въпрос с представянето. Планът, който следваме на Трантор, ще бъде копиран в цялата Галактика. Всъщност в плановете на цели Зони.
— Е, щом повечето хора мислят, че…
— Ах, драги ми Хари, вие все още страдате от матистка кокоша слепота. Историята се определя не от онова, което мислят хората, а от това, какво чувстват.
Поразен от истинността на тази забележка, Хари успя да каже само:
— Разбирам, сир.
— Ние — ти и аз, Хари, — трябва да вземем решението по този въпрос.
— Ще поработя по него, сир.
Как бе намразил самата тази дума! Решение се римуваше с унижение и унищожение. Решенията сякаш бяха малки убийства. Някой, който е изгубен.
Хари сега знаеше защо не го отрязват от тези въпроси. Ако кожата му беше твърде тънка, той лесно би изпитал емпатия към другите, към споровете и сантиментите им. И тогава нямаше да взема решения, които знаеше, че ще са само приблизително правилни и които биха причинили някому болка.
От друга страна, трябваше да се научи да не обръща внимание на личната си нужда да бъде харесван.
Клеон повдигна още въпроси. Хари се измъкваше и ги отклоняваше, доколкото можеше. Когато Клеон рязко прекъсна разговора, вече бе разбрал, че не се е справил добре. Но не му се отдаде възможност да размисли над това, защото влезе Юго.