Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
Той отвърна своя обхващащ цели светове поглед от тази сумрачна същност. Сега всеки миг беше важен, а трябваше да проумее много неща.
Тези чужди мъгли бяха възли, пакети, обитаващи логични пространства от данни с невероятни измерения. Те „живееха“ на места, които функционираха като по-висши измерения, куполи от данни.
За тях хората бяха единици, които могат да бъдат разгадани по оси от данни, жалки в неосъзнатостта си, че тяхното „аз“, видяно по този начин, е също толкова реално, колкото и трите посоки в едно изображение на триизмерно пространство.
Хладната увереност в това порази Волтер… но той продължи нататък — научаваше и опитваше.
И изведнъж си спомни.
Онези, по-ранните симове на Волтер, се бяха самоубивали, докато най-накрая един модел бе излязъл „сполучлив“.
Онези, по-ранните, бяха умрели заради неговите… грехове.
Волтер погледна чука, който се бе материализирал в ръката му. „Симовете на бащите ни…“2
Дали наистина някога се бе пребил сам до смърт с него? Опита се да си го представи — и мигновено го обзе поразително ярко усещане за смазваща болка, шуртяща кръв, алена кръв, която се стича по врата му…
Вгледа се в себе си и прозря, че тези спомени бяха „лек“ за самоубийство, идващи от негов по-ранен Двойник: плашеща, конкретна способност да предвижда последствията.
Така че тялото му представляваше комплект от предписания как да прилича на себе си. Не подплатени с физика и биология, а просто сносна имитация, вложена на ръка. Ръката на някой Бог Програмист.
3.
— Това пък откъде го научи?
Хари се усмихна и сви рамене.
— Математиците не са само хладен разум, любов моя.
Дорс се вторачи в него с диво изумление.
— Пан…
— Един вид — и той се стовари в меката постеля.
Сега се любеха някак си по-различно. Той беше достатъчно мъдър да не се опитва да дава имена или определения.
Завръщането толкова назад в това, какво означава да си човек, го бе променило. Усещаше въздействието му в енергичната си крачка и в опиянението от живота.
Дорс не каза нищо повече, само се усмихна.
В мига, в който не мислеха за нищо, тя се обади:
— Сивите хора.
— А. О. Да…
Той стана и облече обичайните си дрехи. За този случай нямаше причина да се облича официално. Цялата работа беше в това да изглежда обикновен. Това можеше да постигне.
Прегледа бележките си, нахвърляни на ръка върху обикновена целулозна хартия… и се впусна в едно от странните мечтания, които го спохождаха напоследък.
За човека — тоест еволюирал пан — напечатаните страници бяха по-добри от компютърния екран, независимо колко лъскав е той. При четене старите части от мозъка — на влечуго, на бозайник и на примат — вземаха участие в държането на книгата, плъзгането на погледа по огънатата страница, дешифрирането на сенки и отражения.
Замисли се над това като налагаше отгоре му новата перспектива, в която виждаше себе си — на размишляващо животно. След като се бе върнал от Панукопия, бе разбрал, че винаги е мразил компютърните екрани.
През целия си живот, докато работеше пред екрана, безгласното му тяло бе протестирало. И той го бе пренебрегвал. В края на краищата за мислещия разум екраните изглеждаха поживи, активни, бързи. Те сияеха от енергия.
Но след известно време ставаха монотонни. Останалите части на мозъка му ставаха нетърпеливи, отегчаваха се, не ги свърташе — и всичко това на несъзнателно равнище. В крайна сметка го усещаше като умора.
Сега Хари го чувстваше директно. Тялото му сякаш му говореше по-гладко.
Докато се обличаше, Дорс го попита:
— Какво те направи толкова…?
— Одухотворен?
— Силен.
— Допирът с реалността.
Само това можеше да каже. Облякоха се. Войниците от Специалните войски пристигнаха и ги придружиха до друг Сектор. Хари се потопи в задачата да бъде кандидат за Първи министър, на която не й се виждаше краят.
Преди хилядолетия една благоденстваща Зона бе изпратила на Трантор Планината на величието. Цели седем века я бяха мъкнали дотам с бавен кораб.
Император Крозлик Сръчния бе постановил да я монтират на хоризонта на двореца му и тя се извисяваше там над града. Цял планински връх, скулптиран от най-даровити художници, тя беше най-внушителното творение от онзи век. Четири хилядолетия по-късно един младеж император, твърде амбициозен, я бе разрушил заради някакъв още по-грандиозен проект, който сега също вече го нямаше.
Дорс, Хари и придружаващите ги войници приближиха единствената останка от Планината на величието под огромния купол. Дорс забеляза белезите на неизбежния таен ескорт.
2
Игра на думи: на английски „сим“ и „грях“ — „sin“ — звучат почти еднакво. Бел.прев.