Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Разбирам.
— Хората са по-издръжливи и по-умни от всички. Ние съществуваме, те — не.
— Кой го казва?
— Стандартните знания, откакто социотеоретикът Кампфбел…
— Убедена съм, че си прав — прекъсна го бързо тя.
Нещо в гласа й го накара да се поколебае — той обичаше разпалените спорове, но те вече се плъзгаха през изключително тесния кубичен тунел. Краищата му сияеха като лимонова Евклидова конструкция — и после изскочиха на орбита над една черна дупка.
Гледаше как огромните събиращи енергия дискове засияват в кипящо алено и отровно пурпурно. Империята бе изградила около дупката големи тръбообразни магнитни полета. Те всмукваха и притегляха междузвездните прашни облаци. Тъмните циклони се стичаха към яркия диск около дупката. Радиацията от триенето и падането на свой ред бе улавяна от огромни решетки и рефлектори. Самият добив на сурова фотонна енергия бе хващан и изливан в зиналите пасти на тунелите. Те пренасяха потока към далечни светове, нуждаещи се от светлинни остриета за оформяне на планети, заравняване на светове, изрязване на луни.
Но дори и сред този спектакъл той не можеше да забрави нотката в гласа на Дорс. Тя знаеше нещо, което той не знаеше. Какво?
Природата, твърдяха някои философи, е била природа само преди човечеството да я докосне. Ние не се вписваме в самата идея за Природата и затова можем да я съпреживеем само при изчезването й. Самото ни присъствие е било достатъчно да се превърне Природата в нещо друго, в компрометирано нейно въплъщение.
Тези идеи имаха неочаквани приложения. Един от световете на име Аркадия бил умишлено зарязан с население, колкото да може да се грижи за планетата отчасти защото дотам се стигало трудно. Най-близкият вход на тунел бил на половин светлинна година оттам. Един от първите императори — толкова тъмна личност, че дори и нейното или неговото име било забравено — бил постановил горите и равнините на гостоприемната планета да бъдат оставени „първозданни“. Но десет хиляди години по-късно, съобщаваше един неотдавнашен доклад, някои от горите не се възстановявали, а равнините отстъпвали пред храсталаци.
Изследванията показали, че онези, които се грижели за планетата, се били погрижили прекалено. Били запалили пожари, попречили на миграцията на видовете. Дори бяха поддържали климата почти постоянен, като регулирали количеството на отразената от полюсите слънчева светлина.
Бяха се опитали да се придържат към една статична Аркадия, така че първичната гора се превърнала отчасти в човешки продукт. Не били разбрали циклите. Зачуди се доколко ли едно такова прозрение би се вписало в психоисторията…
Той си напомни да забрави за момент теорията. Това, че в галактиката явно не са се срещали други високоразвити форми на живот още във времето преди Империята, беше факт. С толкова много плодородни планети той наистина ли вярваше, че само човечеството е достигнало разум?
Някак си, като съзерцаваше несравнимото богатство на този пищен, огромен звезден диск… някак си Хари не можеше да го повярва.
Но каква беше алтернативата?
8.
Двайсет и петте милиона светове на Империята предполагаха среден брой жители на планета едва четири милиарда. На Трантор живееха четирийсет. На някакви си хиляда светлинни години от Галактическия център той разполагаше със седемнайсет входа на червееви дупки, които обикаляха на орбита из слънчевата му система — най-високата плътност в цялата галактика. Транторската система първоначално бе поддържала само две, но гаргантюанската технология на грубите междузвездни полети бе придърпала там и останалите за осъществяване на връзки.
Всяка от седемнайсетте пораждаше диви дупки от време на време. Една от тях бе мишена на Дорс.
Но за да я стигнат, трябваше да дръзнат да навлязат там, където влизаха малцина.
— Галактическият център е опасен — каза Дорс, щом се приближиха към входа на решителния тунел. Преминаха в дъга над пуста планета мина. — Но няма как.
— Трантор ме безпокои повече… — скокът го пресече… а спектакълът го накара да млъкне.
Влакната бяха толкова огромни, че погледът не можеше да ги обеме. Простираха се напред и назад, стрелкаха се през гигантски сияйни коридори и сумрачни пътеки. Арките им се извиваха на десетки светлинни години нагоре. Огромни извивки се спускаха към нажежения до бяло Същински център. Там материята вреше и кипеше и избухваше в зашеметяващи фонтани.
— Черната дупка — рече той просто.
Малката черна дупка, която бяха видели само преди час, бе погълнала няколко звездни маси. В Същинския център милион слънца бяха умрели, за да напълнят търбуха на гравитацията.