Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Високата жена отляво — прошепна тя. — В червено.
— Как ти ги забелязваш, а тия от Специалните войски — не?
— Притежавам техника, с която те не разполагат.
— Как е възможно? Имперските лаборатории…
— Империята е на дванайсет хиляди години. Много неща са се загубили — изрече загадъчно тя.
— Виж, трябва да присъствам.
— Както във Висшия съвет миналия път?
— Толкова много те обичам, че дори сарказмът ти ми харесва.
Тя се усмихна горчиво.
— Само защото Сивчовците те помолиха…
— Трибуната на Сивчовците е добър амвон в нужния момент.
— И затова си облякъл най-износените си дрехи.
— Стандартното ми облекло, както те искаха.
— Пожълтяла бяла риза, черни панталони, черни обувки. Скука.
— Скромност — изсумтя той.
Хари кимна на тълпите, групирани в квадранти под изгнилата основа на планината. Сред редовете на Сивчовците се надигнаха ръкопляскания и дюдюкания — те се простираха в колони и на квадрати, стройни като геометрично доказателство.
— Ами това? — разтревожи се Дорс.
— Пак стандартно.
Птиците бяха често срещани домашни любимци на Трантор, така че тези маниаци, Сивчовците, ги бяха дресирали блестящо. Във всички Сектори се стрелкаха шарени вързопи. Тук ятата постоянно хвъркаха в шестоъгълните пространства с високи куполи, кръжаха и цвърчаха като живи, въртящи се дискове. Патентовани рояци „Умна птица“ се рееха — калейдоскопични чудеса. Подобно шоу в обширната вертикална аудитория привличаше стотици хиляди зрители.
— Идват котките — обади се с отвращение Дорс.
В някои Сектори котките обикаляха на глутници — гените им бяха подкастрени така, че обноските им да са любезни, а външният вид — елегантен. Тук една дама ескорт с Приветствие вървеше напред, придружена от хиляда златооки сини котки с гладък косъм. Те се вълнуваха около нея като вода в елегантно, премерено шествие. Тя беше облечена в тоалет в отровно червено и оранжево като пламък сред хладния вир от котки. После се съблече с елегантен замах. И застана напълно гола и безстрастна зад котешката бариера.
Бяха го информирали, ала все пак зяпна.
— Нищо изненадващо — обади се кисело Дорс. — И котките са голи по свой начин.
Кучетата въобще не можеха да постигнат на парад тази елегантност. В някои Сектори те правеха спонтанно акробатични упражнения, щом стопанинът им вдигнеше вежда, носеха напитки или пък тананикаха нестройно песни. Хари се радваше, че при Сивчовците нямаше кучешки шествия — щом се сетеше за онези хрътки, тичащи към Азпан, лицето му все още се сгърчваше…
Той тръсна глава и прогони спомена.
— Забелязах още трима от хората на Ламурк.
— Нямах представа, че са мои почитатели.
— Да беше сигурен, че ще спечели във Висшия съвет, щях да се чувствам в по-голяма безопасност.
— Защото тогава нямаше да има нужда да ме убива ли?
— Точно така — тя говореше през зъби, докато се усмихваше пред обществото. — Агентите му тук намекват, че не е сигурен в резултата от гласуването.
— Или може би някой друг желае смъртта ми?
— Това винаги е възможно — особено за Академичния потентат.
Хари говореше с лекота, но сърцето му тупаше ускорено. Дали постепенно не свикваше да изпитва наслада от чувството за опасност?
Голата жена пристъпи напред сред котките, които й сториха път, и приветства Хари с ритуален жест. Той направи крачка напред, поклони се, пое дълбоко дъх и плъзна палец надолу по ризата си. Тя се разтвори, после — и панталоните. Той застана гол пред няколко хиляди души, като се опитваше да изглежда невъзмутим.
Жената с котките го поведе под съпровода на мяучещ хор. Зад тях ги следваше Приветствието. Приближиха се до редицата Сивчовци, които също снеха одеждите си.
Те го придружиха до изровените склонове на планината. Той видя, че долу легионите Сиви хора също се събличат. Квадрати гола плът…
Тази церемония датираше поне от десет хилядолетия. Тя символизираше режима на подготовка, който започваше от постъпването на младите Сиви — мъже и жени. Отхвърлянето на дрехите от родната им планета обозначаваше предаността им към по-великите цели на Империята. Пет години те се обучаваха на Трантор — пет милиарда силни люде.
Сега един току-що влязъл клас събличаше дрехите си край външния ръб на огромния басейн. Откъм вътрешния ръб на мъжете, завършващи петата година, връщаха обратно старите дрехи. Те ги обличаха ритуално, готови винаги да изпълняват дълга си към Империята.
Фасонът на дрехите им беше от времето на древния император Свен Свирепия. Под изключителната външна простота вътрешната подплата беше твърде богато украсена — плод на изкуството на шивача и богатството на притежателя, изразходено скришом. Някои от Сивите мъже харчеха спестяванията на цялото си семейство за един-единствен филигран.