Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
Подредените лъчисти слоеве бяха тънки, само една светлинна година в диаметър. И все пак се крепяха покрай стотици светлинни години, докато кипяха в промени. Хари включи поляризираните стени, за да вижда в различни честотни обхвати. Макар и врящи и кипящи във видимия за човека спектър, радиовълните разкриха нещо скрито. Нишките се кръстосваха сред спираловидни вретена. Имаше силното усещане за слоеве, за лабиринти, простиращи се отвъд погледа му, отвъд простото разбиране.
— Потокът от частици е силен — обади се напрегнато Дорс. — И се усилва.
— Къде е нашият кръстопът?
— Имам проблеми с фиксирането на векторите… А! Ето го.
Силното ускорение го притисна отново към койката. Дорс насочи кораба и той се гмурна в разкривен пирамидален тунел.
Това беше дори още по-рядка форма. Хари нямаше време да се чуди как случайностите при родилните болки на вселената оформяха тези стройни форми, прилични на експонати в някой Божи Евклидов музей на мисълта.
А после се гмурнаха и зашеметяващите гледки се изтриха.
Изскочиха над сиво-кафеникавото, размазано лице на Трантор. На екваториалната равнина се разпростираше блещукащ диск от спътници, фабрики и хабитати.
Дивата дупка, през която бяха минали, цвъртеше и светеше зад гърба им. Дорс ги прекара бързо през разнебитения временен двор. Той не каза нищо, но я усещаше как напрегнато изчислява наум. Пъхнаха се в една кухина и ушите му болезнено запращяха.
После се намериха навън — ръцете и краката им бяха вдървени от седенето в тесния кораб. Хари се приближи при гравитация нула към люка. Дорс се приплъзна пред него. Направи му знак да мълчи, докато налягането пулсираше в люка. Тя съблече космическия си костюм и оголи гърдите си.
Докосна с пръст един шев под лявата си гърда и той се разтвори. Тя измъкна оттам един цилиндър. Оръжие? Затвори шева и отново се облече, преди диафрагмата да е започнала да се отваря.
Зад отварящия се люк Хари съзря имперски униформи.
Той приклекна до стената, готов да се метне назад, за да избяга — но положението изглеждаше безнадеждно.
Слугите на Империята изглеждаха мрачни и решителни. Стискаха пистолети. Дорс застана между Хари и отряда. Метна цилиндъра към тях…
… въздушна вълна го събори и го удари в стената. Ушите му заглъхнаха. Отрядът се бе превърнал в разширяващ се облак от… отломки.
— Какво…?
— Оформена имплозия — пресече го Дорс. — Давай!
Ранените бяха струпани един върху друг. Как нещо би могло да оформи въздушна вълна толкова компактно, не можеше да си представи. Във всеки случай нямаше време. Стрелнаха се покрай възела от мъже. Оръжията плаваха безсмислено във въздуха.
От далечния люк изскочи фигура. Мъж в кафяв работен комбинезон, среден на ръст, невъоръжен. Хари му изкрещя предупредително. Дорс изобщо не реагира.
Мъжът пипна китката си и от ръкава му се показа дуло. Дорс продължаваше да се носи към него.
Хари успя да се залови с ръка и се отклони надясно.
— Не мърдай! — кресна мъжът.
Хари замръзна, увиснал на една ръка. Мъжът стреля — и покрай Хари изсвистя сребърна светкавица.
Той се обърна и видя, че един от войниците бе успял да докопа оръжието си. Сребърната черта обгори рамото му. Той изпищя и оръжието му падна с трясък.
— Да вървим! Подсигурил съм останалата част от пътя — извика човекът с комбинезона.
Дорс го последва безмълвно. Хари се оттласна и ги настигна точно преди люкът да ги пропусне.
— Връщате се на Трантор в най-решителния момент — рече мъжът.
— Вие… кой…?
Мъжът се усмихна.
— Променил съм се. Не познаваш ли стария си приятел Р. Данийл?
Рандеву
Р. Данийл гледаше безизразно Дорс, а тялото му се отпускаше.
— Трябва да го защитаваме от Ламурк — рече Дорс. — Можеше да се появиш отново и да го подкрепиш. Като бивш Първи министър одобрението и подкрепата на обществото…
— Не мога да се появя отново като Ето Демерзел, бивша важна личност. Това би компрометирало останалите ми задачи.
— Но Хари трябва да има…
— Освен това и грешно преценяваш влиянието ми като Демерзел. Аз вече съм история. На Ламурк изобщо няма да му пука от мен — аз не командвам легиони.
Дорс тихо се гневеше.
— Но ти си длъжен…
— Ще придвижа повече от нашите в най-тясното обкръжение на Ламурк.
— Твърде късно е да се инфилтрираме.
Данийл активира програмите си за изражение и се усмихна.
— Поставил съм там неколцина от нашите още преди десетилетия. Скоро те ще заемат важни постове.