Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
Хари знаеше, че системата на червеевите дупки, макар и открита във вековете преди Империята, невинаги е била използвана. След като бяха изучени физичните й основи, корабите можеха да порят Галактиката, като създават около себе си състояние като в тунел. Това позволяваше да се използват много богатства, до които не можеше да се стигне по тунелите, но на висока енергетична цена, а това криеше известна опасност. Нещо повече, придвижването с тези кораби беше много по-бавно от преминаването през тунел.
Ами ако Империята започне да се руши? И загуби мрежата от тунели? Щяха ли стройните нападателни бойни кораби и подобните на змии въоръжени флотилии да отстъпят пред тромавите хиперкораби?
Следващата им цел плаваше сред злокобна черна бездна, далеч в ореола на червените джуджета над Галактическата равнина. Дискът се простираше пред тях в сияйно великолепие. Хари си спомни как веднъж държеше монета и си мислеше как някакво си петънце на нея представяше огромен обем, например голяма Зона. Тук тези човешки измерения изглеждаха безсмислени. Галактиката беше ведра симфония от маса и време, по-велика от всякаква човешка перспектива или пански поглед.
— Великолепно — обади се Дорс.
— Виждаш ли Андромеда? Колко близо изглежда и тя.
Двойната спирала увисна около тях. Ивиците сплъстен прах обрамчваха звездите в лазурносиньо, пурпурночервено и смарагдовозелено.
— Идва нашето кръстовище — предупреди Хари.
Тук се срещаха пет тунела. Три черни сфери обикаляха на близка орбита една от друга и сияеха ярко от квантовата радиация по ръбовете. Два кубични тунела кръжаха по-нататък. Хари знаеше, че една от редките вариантни форми е кубичната, но досега не беше виждал такъв тунел. Два на едно място предполагаха, че са възникнали на ръба на галактиките, но тези неща бяха отвъд колебливата му способност да ги проумее.
— Отиваме… там — Дорс насочи лазерен лъч към един от кубовете и поведе кораба.
Поеха към по-малкия куб, като се приближаваха бавно и предпазливо. Тук тунелът се обслужваше автоматично и никой не ги посрещна.
— Тесничко — нервно рече Хари.
— Ще минем на пет пръста от стената.
Той реши, че се шегува, но после осъзна, че подценява положението. В този толкова рядко използван тунел бавните скорости бяха много важни. Добра физика; нещастна икономика. Забавянето отрязваше нетното течение на масата и ги превръщаше в забутани кръстопътища.
За да си отвлече ума от управлението, той се загледа в Андромеда. Тесните тунели не се появяваха в другите галактики по тайнствени причини, дължащи се на квантовата гравитация. Изключително тесни можеха и да се появят, но ако през гърлото тръгнеше да преминава друга маса, вълната на присвиване можеше и да убива. Малцина бяха дръзнали да минат през тях в търсене на извънгалактически излази.
Тоест, с изключение на Похода на Стефно, легендарна рискована експедиция, изскочила в галактиката с каталожен номер М 87. Стефно бе получил данни за зрелищния кораб, изплувал от черната дупка в центъра на М 87 — величествените ленти се извивали в спирални арабески. Самотният ездач не се забавил и се върнал само секунди преди тунелът да се затвори сред дъжд от бляскави частици.
Никой не знаеше защо. Нещо във физиката на тунелите пречеше на извънгалактическите приключения.
Кубичният тунел бързо ги отведе до няколко станции на близка орбита около планети. Едната от тях Хари разпозна като планета от рядък тип със стара, но разрушена биосфера. Също като на Панукопия и тук се срещаха висши форми на живот. На повечето годни за обитаване планети ранните изследователи бяха открили килими от водорасли, които така и не бяха се развили по-нататък.
— Защо тогава няма интересни извънземни? — зачуди се Хари, докато Дорс се оправяше с местните Сиви хора.
От време на време Дорс му напомняше, че в края на краищата тя беше историк.
— Преминаването от едноклетъчни към многоклетъчни е отнело милиарди години, както сочи теорията. Ние просто сме произлезли от по-бързо развиваща се и по-сурова биосфера.
— Освен това идваме от планета с поне една голяма луна.
— Защо? — попита тя.
— В нас са вградени повтарящи се цикли от двайсет и осем дни. Например менструацията на жените — която случайно е различна от тази при пановете. Ние сме проектирани от биологията. Ние сме успели, а тези биосфери — не. Има много начини да се унищожи един свят. Когато орбитата се промени, ледниците започват да настъпват. Астероидите започват да я бомбардират — бам-бам-бам! — той тресна силно по стената на кораба. — Химията на атмосферата се нарушава. И планетата се превръща в парник или в леден свят.