Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Ето го и хващача на крадци — рече почти подигравателно Нейлсийн и пъхна жетона в джоба на камизолата си. — То пък една полза от него! По-добре щеше да е да доведем още петдесетина войника.
Джюйлин крачеше важно през тълпата — мургав жилав мъж с дълга бамбукова тояга в ръка. Със сплесканата си конична тарабонска шапка и простото си палто, впито до кръста и след това спускащо се широко чак до върховете на ботушите му, доста износена, такъв като него обикновено нямаше да пуснат под въжетата, но той подчертано заоглежда конете, подхвърляйки показно дебела златна монета в шепата си. Неколцина от охранителите го изгледаха подозрително, но заради златната монета го оставиха да мине.
— Е? — попита го кисело Мат, когато хващачът на крадци застана до него. — Не, остави сам да отгатна. Пак са се измъкнати от палата. Пак никой не ги е видял. И пак, както винаги, никой си няма и представа къде са.
Джюйлин грижливо прибра жълтицата в джоба си. Той нямаше да заложи — имаше навика да пести всеки петак, който попаднеше в ръцете му.
— И четирите наеха закрита карета от палата до един от пристаните край реката, откъдето са наели лодка. Том нае друга, за да ги проследи и да види къде ще отидат. Нищо тъмно или неприятно, бих казал, ако се съди по облеклото им. Но е вярно също така, че знатните се обличат в коприна и когато газят в тинята. — Той се ухили на Нейлсийн, скръсти ръце и се направи, че конете много го интересуват. Не беше толкова и хилене, колкото оголване на зъби. И двамата бяха тайренци, но пропастта между знатни и простолюдие в Тийр беше много широка и никой от двамата не харесваше компанията на другия.
— Жени! — възкликна Мат недоволно и няколко облечени във фини одежди персони се извърнаха и го изгледаха косо изпод ярките си слънчобрани. Той им отвърна с навъсен поглед, въпреки че две бяха хубавички, пък и започнаха да се кикотят и да си бърборят, сякаш беше казал нещо много смешно. Една жена ще ти върти един и същ номер, докато се увериш, че ще ти прави само това и нищо друго, след което веднага ще ти извърти друг, само за да те изпита. Но той беше обещал на Ранд да се погрижи Елейн да се върне в Кемлин жива и здрава, и Нинив и Егвийн с нея. И освен това беше обещал на Егвийн да се погрижи другите две да приключат невредими това пътуване до Ебу Дар, да не говорим за Авиенда. Това беше цената за връщането на Елейн в Кемлин. Не че някоя от тях му беше казала защо изобщо трябваше да идват тук, о, не! Не че му бяха казали и двадесетина думи, откакто бяха дошли в този проклет град!
— Ще се погрижа да се върнат живи и здрави — измърмори той под нос, — та дори да трябва да ги натикам в бурета и да ги натоваря на някоя кола до Кемлин. — Сигурно беше единственият човек на света, който можеше да каже такова нещо за Айез Седай, без да се озърта през рамо, в това число сигурно дори и Ранд и онези типове, които той събираше. Мат докосна с пръсти медальона с лисичата глава, провиснал под ризата му, за да се увери, че си е на мястото, въпреки че никога не го сваляше, дори когато се къпеше. Имаше си някои неудобства, но човек се чувстваше по-сигурен с него.
— Тарабон напоследък сигурно е ужасно място за жена, която не е свикнала да се пази сама — промърмори Джюйлин. Беше се загледал в трима забулени мустакати мъже в опърпани палта и торбести гащи, които тичаха по насипа, подгонени от двама охранници, размахали обкованите си с месинг тояги. Нямаше правилник, който да казва, че бедните не могат да слизат под въжетата, но охранниците не бяха на това мнение. Двете хубавелки, които бяха изгледали преди малко Мат, като че ли почнаха да се обзалагат дали тарабонците ще надбягат пазачите.
— Върни се на пристана и изчакай Том — каза му Мат. — Кажи му, че искам да го видя колкото се може по-скоро. Искам да разбера какво са намислили онези проклети глупави жени.
Погледът, с който го измери Джюйлин, само дето не му каза, че той самият е глупак. В края на краищата нали вече от близо месец, откакто бяха дошли тук, се мъчеха да разберат точно това. Той хвърли последен поглед към бягащите мъже и се заклати обратно натам, откъдето беше дошъл, подхвърляйки жълтицата в ръката си.
Мат се намръщи и отново извърна очи към трасето. Разстоянието до тълпата от другата страна беше едва петдесетина крачки и той можеше добре да вижда хората отсреща — някакъв приведен белокос старец с клюнест нос, жена с остро лице под шапка, цялата окичена с пера, висок мъж, който му заприлича на щъркел в зелената си коприна със златни гайтани, приятно закръглена млада женичка със сочни устни, чиято напращяла снага изглеждаше готова да изскочи от роклята й. Колкото по-дълго се точеше тази жега, толкова по-малко и по-тънки дрехи си обличаха жените тук в Ебу Дар, но той вече почти не им обръщаше внимание. Други го интересуваха сега.