С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Нямаше да приемеш положението без моето обяснение и…
— И?
— … и защото… защото за мен бе важно да разбереш защо се държа така.
За да устои на желанието си да я целуне, той притисна главата й под брадата си.
— Това, което се е случило с теб, е престъпление. Било е злобно, подло и насилствено. То няма нищо общо със секса.
— Знам, Дилън.
— Сексуалната интимност между двама души, които са загрижени един за друг…
— … е нещо съвсем различно — завърши изречението тя вместо него. — Да не мислиш, че психоложката не ми го е повтаряла, докато не се отегчих до смърт? Не, подсъзнателно аз не се виня. Да, сърдех се на законодателната система, както се сърдех и на мъжете. Не смятам, че те всички са варвари. Нито пък имам склонност към лесбийство. Не бих искала да видя всички мъже кастрирани.
— Това ме успокоява.
Тя отново отметна глава и когато погледите им се срещнаха, започна да се смее. Той също. Смехът им продължи няколко минути, пречистваше ги, тъй като не можеха да плачат. Изтощиха се и се прегърнаха да се подкрепят.
Тогава внезапно и двамата спряха да се смеят. За момент бяха безгрижни. В следващия миг се взираха дълбоко в себе си, бездиханни и напрегнати.
Дилън се стегна. Погледът му се спря на устата й. Наблюдаваше как се движат устните й.
— Дилън?
Той затвори бързо очи.
— Господи, как ми се иска да те целуна! Искам да те любя за първи път в живота ти! Искам да ти покажа каква е истинската любов. Искам да ме желаеш.
Когато отново отвори очи, нейните бяха учудени, устните й трепереха. Изкушаваше се да притисне неговите към нейните и да разбере защо тя го гледаше с това странно изражение. Надяваше се да я бе възбудил, а не отблъснал.
Погали я по косата. Копнееше да утеши боязливия трепет на устните й и да разтрие бръчката на безпокойството между веждите. Искаше задъханото дишане да беше от страст, а не от страх. Искаше да я дари с откритието на сексуалното общуване, от което бе ограбена.
Ако го направеше сега, можеше да доведе до необратимо лош резултат. Той лекичко я повдигна, стана и й помогна да се изправи.
— Някой друг път.
В къщата беше тъмно. Дилън, който бе настоял да я изпрати, не тръгна, докато тя не влезе. Кети й беше оставила бележка на масата в кухнята, в която пишеше, че си е легнала рано поради главоболие. В хладилника имаше гювеч. Джейд трябваше да си го стопли в микровълновата печка, но тя реши, че не е достатъчно гладна да си прави труда. Заключи къщата и се качи.
Под вратата на Грейъм се процеждаше светлина. Тя почука и отвори. Той лежеше и гледаше телевизия с не особено голям интерес.
— Мога ли да вляза?
— Къщата е твоя.
Без да обръща внимание на забележката, тя отиде до леглото му и седна.
— Разбирам намека ти. Сърдит си ми.
Той се поколеба дали да продължи да се муси, или да излее яда си. Второто победи.
— А ти нямаше ли да се сърдиш, ако бях те поставил в адски неудобно положение? Боже, мамо, отнесе се с мен, сякаш съм малко дете, и то пред Дилън и господин Пачет!
— Моята постъпка сигурно ти изглежда безразсъдна, но бях много притеснена, Грейъм.
— Вдигна страхотен шум за нищо! Аз дори не бях чак толкова закъснял.
— Проблемът не бе в това, а защото беше с Нийл.
— Но защо? Той е приятен. Ти го познаваш, какво се безпокоиш тогава.
— Познавам го много добре — затова. Той изобщо не е добър човек.
— А на мен така ми се стори — промърмори той войнствено.
— Не се съмнявам. Изглежда очарователен, но е покварен до мозъка на костите, Грейъм. Повярвай ми! Стой надалеч от него! Опасен е! — Той й се присмя. — Не се шегувам. Следващия път, когато те приближи, спомни си за думите ми.
С характерната за възрастта му твърдоглавост, той я изгледа за момент.
— Ти си се променила, мамо.
— Променила?
— Откакто сме се преместили тук, винаги си напрегната.
— Имам много работа, Грейъм. Като допълнение към завода ТексТил, трябва да купя земя за фирмата, върша и…
— Да не би да се опитваш да купиш мястото на някакви хора Паркър?
Джейд погледна сина си изненадано.
— Откъде знаеш?
— Господин Пачет го спомена днес.
След последния им разговор по телефона Отис Паркър не беше я потърсил. Бе се подвоумила дали да му позвъни и да го притисне, или да му даде още време да обмисли предложението й. Грейъм потвърди нейните съмнения — Пачетови бяха по петите й.
Мислите й се върнаха отново към Грейъм и тя каза:
— Знаеш колко много съм заета. Хиляди важни задачи са в главата ми. Достатъчно си голям да ме разбереш.
— Но ти и в Ню Йорк имаше много работа. Но беше във форма. Какво става?
Тя се пресегна и го погали по косата.