Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
— Стрелял ли си някога?
— Не — отвърна едновремешният свещеник.
— А ти оправяш ли се с чиниите?
Устните на момчето се извиха в усмивка.
— С Бени Слайтман отмъкнахме един куп учебни чинии, след което отидохме на речния бряг и си организирахме турнир през нощта. Той не беше особено добър, ала…
— Нека да позная. Ти обаче си бил.
Джейк сви рамене и кимна. Нямаше думи, с които да изрази невероятното усещане да държи чиниите в ръцете си, чувството за хармония и завършеност, което изпитваше. Ала навярно това бе съвсем естествено. Сузана също бе усвоила изкуството да хвърля оризиите за отрицателно време. Отец Калахан се беше уверил в това със собствените си очи.
— Добре тогава, какъв е планът ни? — попита мъжът с белега на челото. След като вече бяха решили да извървят пътя докрай, той бе готов да преотстъпи водачеството на момчето. В крайна сметка то беше стрелец. Джейк поклати глава.
— Няма такъв — рече. — Аз влизам пръв. Ти се движиш плътно зад мен. Веднага след като минем през вратата, се разделяме. Трябва да се движим най-малко на три метра един от друг, татко — разбираш ли? Без значение дали са много или не, дали са близо или далеч. Поне три метра между нас, за да не може никой да ни повали едновременно.
„Няма съмнение, че Роланд го е научил на това“ — помисли си Калахан и кимна.
— Аз ще я потърся чрез интуицията си, а Ко — посредством обонянието си — продължи момчето. — Движи се редом с нас. Стреляй по всичко, което иска да бъде застреляно, и без никакви колебания, разбрано?
— Да.
— Ако сметнеш, че оръжието на някое от убитите същества може да ни бъде от полза, вземи го. Стига да успееш да го грабнеш в движение. Не бива да забавяме ход. Трябва да сме неумолими. Безмилостни. Можеш ли да крещиш?
Калахан се замисли, после кимна утвърдително.
— Тогава крещи, когато се изправят срещу нас — посъветва го Джейк. — Аз ще правя същото. И не спирай да се движиш. Върви бързо, а ако можеш, дори тичай. Не трябва да изоставаш — гледай всеки път, когато погледна надясно, да те виждам на три метра от мен.
— Ще ме виждаш — обеща Калахан и си помисли: „Поне докато някой от тях не ме повали на земята“. — След като я измъкнем оттук, Джейк, ще бъда ли стрелец?
Джейк се ухили хищно, оголвайки зъбите си. Всичките му страхове и съмнения бяха останали далеч назад.
— Кеф, ка и ка-тет — рече той. — Виж, светна зелено. Да пресичаме.
ОСЕМНАЙСЕТ
Шофьорското място на първата лимузина беше празно. Зад волана на втората се виждаше някакъв тип с фуражка и униформа, ала на Калахан му се стори, че човекът е задрямал. Друг мъж с фуражка и униформа се бе облегнал на третия автомобил от страната на тротоара. Пламтящото въгленче на цигарата му описа ленива дъга от бедрото до устата му, след което се спусна обратно. Той погледна към тях, ала без особен интерес. И какво интересно имаше? Застаряващ мъж, подрастващо хлапе и припкащо кученце. Голям праз.
Когато пресякоха Шейсет и първа, Калахан видя пред заведението табелка върху метален статив, на която пишеше:
„ЗАТВОРЕНО ЗА ЧАСТНО ТЪРЖЕСТВО“
Какво ли бе това частно тържество, зачуди се някогашният свещеник. Празнуване на рожден ден? Кръщене?
— Ами Ко? — попита той с приглушен глас.
— Ко ще е при мен.
Само пет думи, ала бяха достатъчни, за да убедят Калахан, че Джейк знае какво прави — че това е нощта, в която щяха да умрат. Човекът с белега не знаеше дали щяха да загинат славно и бляскаво, ала не се съмняваше, че щяха да умрат. И тримата. От полянката в края на пътя ги делеше само един завой; и тримата щяха да стигнат там заедно, рамо до рамо. И макар че никак не му се искаше да умира, при положение че дробовете му не хриптят и очите му все още не са ослепели, Калахан си даваше сметка, че нещата можеха да бъдат много по-зле. Черната тринайсетица бе заключена на едно тъмно място, където щеше да спи мъртвешкия си сън и ако Роланд бе все още жив, след като касапницата приключеше, щеше да я открие и да се отърве от нея, по какъвто начин искаше. Междувременно…
— Джейк, изслушай ме за секунда. Важно е.
Момчето кимна, ала си личеше, че изгаря от нетърпение.
— Разбираш ли, че се намираш в смъртна опасност? — попита го Калахан. — Молиш ли за опрощение на греховете си?
Джейк разбра, че му дават последно причастие.
— Да — отвърна той.
— Съжаляваш ли искрено за греховете си?
— Да.
— Разкайваш ли се?
— Да, татко.
Някогашният свещеник го прекръсти.
Ко излая. Само веднъж, ала доста развълнувано. Лаят му беше приглушен, защото бе открил нещо в канавката и сега протягаше муцунка към Джейк, стискайки намереното между зъбите си. Момчето се наведе и го взе.