Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
ШЕСТНАЙСЕТ
Джейк бе помолил шофьора да ги закара на ъгъла на „Лексингтьн“ и Петдесет и девета просто за да бъдат от безопасната страна на улицата, и след като потърси одобрение в погледа на Калахан, даде на таксиджията всичко без последните им два долара.
На ъгъла на „Лексингтьн“ и Шейсета момчето посочи към купчината смачкани фасове на тротоара.
— Тук е бил — каза Джейк. — Човекът с китарата.
Той се наведе, взе една от угарките и я задържа в дланта си за известно време. После кимна, усмихна се мрачно и нагласи ремъка на плетената торба, която носеше на рамо. Чиниите вътре издрънчаха леко. Момчето ги бе преброило в таксито и не беше изненадано да открие, че са точно деветнайсет.
— Нищо чудно, че е спряла — промърмори той, захвърли фаса и избърса длан в ризата си. След което изведнъж запя — тихичко, ала съвсем вярно:
„Аз съм затворник… на вечната печал…
и скитам се нещастен по света…
Обречен съм да бродя… на север скитам пак…
може би ще хвана… следващия влак…“
Веднага щом го чу, Калахан почувства как възелът в стомаха му става още по-стегнат. Естествено, че беше разпознал песента. Само че, когато Сузана я беше пяла онази вечер в Павилиона — същата вечер, в която Роланд бе спечелил сърцата на жителите на Кала с танцуването на най-вихрената комала, която навярно бяха виждали някога — тя бе заменила думата „затворник“ със „затворничка“.
— Тя му е дала пари — рече отнесено Джейк. — И му е казала… — Момчето застина с наведена глава, прехапало устни, абстрахирало се от всичко наоколо, съсредоточило цялото си внимание. Ко го наблюдаваше изпитателно, без да издаде звук; някогашният свещеник също гледаше да не го извади от унеса му. Прозрението изведнъж го осени — двамата с Джейк щяха да умрат в „Дикси Пиг“. Щяха да загинат в бой, ала със сигурност щяха да умрат.
Ала това едва ли беше толкова лошо. Е, на Роланд щеше да му е много трудно да понесе загубата на Джейк… обаче щеше да продължи напред. Докато Тъмната кула съществуваше, Стрелеца щеше да продължава да се бори. В този момент Джейк надигна глава.
— Тя му е казала: „Помни борбата.“
— Сузана ли?
— Да. Тя е пристъпила напред. Мия и е позволила. Песента е развълнувала похитителката и. Тя е заридала.
— Наистина ли?
— Наистина. Мия, ничията дъщеря, майка на едного. И докато вниманието на Мия е било другаде… докато очите и били пълни със сълзи…
Джейк се огледа. Ко последва примера му, все едно не търсеше нищо, а просто подражаваше на любимия си Ейк. Калахан си припомни онази вечер в Павилиона. Светлините. Начина, по който Ко се бе изправил на задните си крака и се беше поклонил на жителите на Кала. Песента на Сузана. Танците. Роланд, който танцуваше комала сред тези светлини, сред тези цветни светлини. Роланд, който танцуваше сред бялото. Винаги Роланд; и накрая, след като другите паднат, избити един по един в тези кървави кланета, единствено Роланд щеше да остане.
„Мога да живея с тази мисъл — помисли си някогашният свещеник. — Както и да умра с нея.“
— Тя е оставила нещо, ала е изчезнало! — извика Джейк разтревожен, сякаш всеки миг щеше да се разплаче. — Сигурно някой го е взел… или пък човекът с китарата е видял как го изпуска и го е прибрал… Шибан град! Всеки краде от другия! Ах, мамка му!
— Майната му.
Момчето завъртя пребледнялото си, изплашено лице към това на спътника си.
— Тя е оставила нещо, от което се нуждаем. Не разбираш ли колко нищожни са шансовете ни!
— Разбирам много добре — рече спокойно бившият свещеник. — Ако искаш да се откажем, Джейк, сега е моментът.
Момчето решително поклати глава и Калахан изведнъж се почувства страшно горд с него.
— Да вървим, татко — каза момчето.
СЕДЕМНАЙСЕТ
На ъгъла на „Лексингтън“ и Шейсет и първа отново се спряха. Джейк посочи към отсрещния тротоар, спътникът му погледна натам, забеляза зелената тента и кимна. На нея бе нарисувано прасе, което се усмихваше блажено, докато същевременно се печеше на шиш. Над него се виждаше надписът „ДИКСИ ПИГ“. Пред заведението бяха паркирани пет дълги черни лимузини със запалени фарове, чието жълтеникаво сияние прорязваше мрака. Калахан едва сега си даде сметка за мъглата, която пълзеше по улицата.
— Ето — рече Джейк, докато му подаваше рюгера. Момчето затършува из джобовете си и когато извади шепите си, те бяха пълни с патрони, излъчващи матов блясък на светлината от уличните лампи. — Сложи ги в джоба на ризата си, татко. По-лесно ще ги взимаш оттам.
Калахан кимна.