Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
— Какво е това? — попита Калахан.
— Онова, което тя ни е оставила — рече невръстният му спътник. Беше невероятно облекчен, дори изпълнен с надежда. — Това, което е изпуснала, докато Мия е ридаела над песента. О, човече — може и да ни провърви, татко. Може и да ни провърви в крайна сметка.
Той сложи предмета в дланта на спътника си. Калахан бе изненадан от теглото му, след което остана почти без дъх от красотата му. Също почувства надежда. Може и да звучеше глупаво, ала тя сякаш извираше от изящната статуетка. Той приближи костенурката до лицето си и прокара върха на показалеца си по драскотината с форма на въпросителна върху черупката и. Вгледа се в мъдрите и излъчващи спокойствие очи.
— Колко е прекрасна — възкликна. — Това ли е костенурката Матурин? Тя е, нали?
— Не знам — рече Джейк. — Най-вероятно. Сузана я нарича skolpadda и навярно тя ще ни помогне, ала едва ли ще убие опустошителите, които ни чакат там. — Кимна към „Дикси Пиг“. — Само ние можем да сторим това. Нали, татко?
— О, да — отвърна спокойно Калахан. Той пусна костенурката — така наречената skolpadda — в джоба на ризата си. — Ще стрелям, докато не свършат куршумите ми или не ме убият. Ако куршумите ми свършат, преди да ме убият, ще започна да ги млатя с дръжката на пистолета.
— Добре. Нека сега дадем и на тях последно причастие.
Те преминаха покрай знака „ЗАТВОРЕНО ЗА ЧАСТНО ТЪРЖЕСТВО“, а Ко припкаше помежду им, надигнал озъбената си муцунка високо във въздуха. Без никакви колебания изкачиха трите стъпала, водещи към двойните врати. Когато стигнаха горе, Джейк бръкна в платнената торба и извади две от чиниите. Допря ги една до друга и се усмихна, когато те прозвъннаха приглушено.
— Да видим твоето оръжие — обърна се момчето към Калахан.
Някогашният свещеник вдигна рюгера и допря цевта до дясната си буза, сякаш щеше да се дуелира. После докосна джоба на ризата си, който се бе издул от патроните в него. Джейк кимна, очевидно беше доволен.
— Влезем ли веднъж вътре, през цялото време трябва да сме близо един до друг. На три метра разстояние, с Ко помежду ни. Влизаме на три. Започнали веднъж, няма да спрем, докато не загинем.
— Няма да спрем.
— Точно така. Готов ли си?
— Да. Божията любов да е с теб, момче.
— С теб също, татко. Едно… две… три. — Джейк отвори вратата и в следващия момент тримата се озоваха сред мъждивата светлина и апетитния, силен аромат на печено прасенце в „Дикси Пиг“.
Тринайсета станса
„ХАЙЛ, МИЯ, ХАЙЛ, МАЙКО“
ЕДНО
Или ка беше сложила този автобус на пътя на таксито им, или това си беше чисто и просто съвпадение. Подобни въпроси винаги провокират размисъл — независимо дали става дума за обикновени улични проповедници (ще ми кажете ли „алилуя“?) или за най-големите светила в теологията (кажете „амин“). Някои дори могат да го сметнат за маловажен — ала грандиозните последствия, чиито сенки се мержелеят зад въпроса, опровергават напълно това — Един градски автобус, наполовина празен.
Ала ако той не беше спрял на ъгъла на „Лексингтън“ и Шейсет и първа, Мия едва ли щеше да забележи човека с китарата. И ако тя не се бе спряла да послуша песента му, кой би могъл да каже каква част от последвалите събития щяха да се развият по различен начин?
ДВЕ
— Еййййй, мамка му, какви ги върши този шибаняк? — изруга шофьорът на таксито и протегна ръка през сваленото стъкло на прозореца, размахвайки среден пръст. Някакъв рейс беше спрял на ъгъла на „Лексингтън“ и Шейсет и първа, дизеловият му двигател пърпореше, а примигващите му задни светлини сякаш изпращаха сигнали за бедствие (или поне така се стори на Мия). Шофьорът на автобуса стоеше до една от задните гуми, взирайки се в тъмните кълба дим, които бълваше ауспухът на превозното средство.
— Госпожо — обърна се шофьорът на таксито към чернокожата жена, — имате ли нещо против да ви спра на ъгъла на Шейсета?
— Имам ли? — обърна се Мия към Сузана. — Какво да му отговоря?
— Не, разбира се — отвърна отнесено тя. — Шейсета звучи добре.
Въпросът на ничията дъщеря я накара да се върне от нейната версия на Когана, където тя отчаяно се опитваше да влезе във връзка с Еди. Този път обаче нямаше късмет, а и бе ужасена от състоянието на контролната зала. Пукнатините в пода бяха станали още по-дълбоки, а част от панелите на тавана се бяха срутили, завличайки със себе си флуоресцентните лампи и цели гроздове електрически кабели. Някои от контролните табла бяха помръкнали, а от други се виеха струйки задушлив дим. Стрелката на дисплея „СУЗАНА-МИЯ“ вече бе потънала изцяло в червената зона. Под нозете и подът вибрираше и машините виеха. Който твърдеше, че това не е истинско, че е плод единствено на метода и на визуализация, май просто не внимаваше в картинката, нали? Тя бе съумяла да спре един сложен и могъщ процес, ала ето, че сега тялото и плащаше цената за това. Гласът на Когана я бе предупредил, че това, с което се е захванала, е опасно; че не е (все едно слушаше някаква телевизионна реклама) хубаво да се мами майката природа. Сузана нямаше представа кои от жлезите и органите и бяха подложени на най-голяма опасност, ала нямаше съмнение, че уврежданията щяха да засегнат нея. Нея, а не Мия. Беше крайно време да спре тази лудост, преди всичко да се е взривило във въздуха.