Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— От една страна, се почувствах щастлива заради него, защото той не вярваше в любовта… Как бих могла да му завиждам за тази радост?
— Била ли си някога влюбена?
— Много отдавна, бях съвсем млада.
— И какво стана?
— Омъжих се за него. Джеймн Лау, първият ми съпруг… и ако не го бяха убили край Намюр, все още щях да съм влюбена.
— А Килмарнък?
— Когато Джейми умря, родителите ми заявиха, че съм прекалено млада, за да остана неомъжена.
— Килмарнък беше по-стар.
— Да.
Той спря да я разпитва за втория й съпруг, след като Роксейн му отговори така кратко и неохотно. Очевидно бракът им не е бил от щастливите.
— И сега си доволна, че си вдовица, нали?
Усмивката й отново се появи.
— Много.
— През лятото трябва да се върнем в Шотландия — каза той, докато си мислеше, че тя ще му липсва най-много от всички, учуден от факта, че напрегнатите бурни събития отсяват истинските чувства от плявата. Роби се бе изтегнал елегантно. Фината му длан бе отпусната до самия под, а дългите му крака — подпрени на извитата странична облегалка на дивана.
— Радвам се. Ще бъда тук.
Главата му не се помръдна от бродираната възглавница, но погледът му бавно се отмести към Роксейн.
— Не се омъжвай отново, преди да съм се върнал.
— Няма такава вероятност. Окончателно реших, че предпочитам да бъда независима.
Гласът му се бе превърнал в шепот, тъмните му очи бяха полускрити под клепачите:
— Не позволявам подобно нещо. — Той вдигна рамене, едната му вежда се изви замислено нагоре. — Като че ли би могла да ме спреш, скъпа Рокси.
— Звучиш като брат си.
— Но въпреки това не съм брат си. Аз те ценя.
Тя го изгледа продължително, мислейки си колко много се различаваха двамата по външен вид. Чертите на Роби бяха по-фини, по-гладки от тези на по-големия му брат. Кестенявите къдрави коси падаха свободно върху раменете му. Беше широкоплещест и строен, истински мъж, въпреки че съвсем скоро бе излязъл от юношеството.
— Аз съм с десет години по-стара от теб — каза тя. Крещящата му младост не можеше да не й напомни за собствената й възраст.
— Това като че ли беше без значение през онази нощ миналото лято.
От гърдите й се изплъзна лека въздишка в знак, че съжаляваше за станалото.
— Не трябваше да оставам.
— Но звездите блестяха толкова ярко през онази нощ — напомни й с усмивка той.
— Хм… — Нейната собствена усмивка говореше, че спомените съвсем не й бяха неприятни. — Морският въздух винаги ме кара да се чувствам като влюбена.
— Ще го запомня.
Тя поклати глава.
— Скъпи, ти си прекалено млад. Казах ти го на следващата сутрин… и чувствата ми не са се променили от тогава. Имам пет деца, най-голямото от които е само с няколко години по-малко от теб. — Роксейн го погледна през полуспуснатите си мигли. — Не мога.
— Когато се върна, ще те накарам да промениш намеренията си.
— Не, няма да можеш.
— Ще видим — отвърна той, спусна обутите си в ботуши крака на килима и се изправи. — Ако разполагам с малко повече време, щях да се опитам да те убедя още тази вечер.
И Роби се приближи до стола, наведе се, сложи нежно ръце на раменете й и я целуна, но това не беше невинна юношеска целувка, а гореща и опасна, напомняща за бурната паметна нощ, която бяха прекарали заедно на яхтата на Джони миналото лято.
— Обещай ми да не се омъжваш — промълви той, когато най-после отдели устни от нейните. — Защото аз ще се върна…
— Не трябваше да правиш това — прошепна Роксейн, но в гласа й се долавяше опияняващият трепет на страстта, а лицето й бе пламнало от възбуда.
— Но го направих — отвърна тихо, очевидно и той като брат си не беше склонен да приема нареждания.
Роби хвърли поглед към часовника върху камината.
— Предполагам, че децата ти скоро ще станат. Това беше в същото време и въпрос, но не настойчив, защото нямаше време да се занимава с ухажване. Това, което предстоеше да се случи през следващата нощ, бе прекалено сериозно.
— Да… съвсем скоро — отвърна припряно Роксейн, отстъпвайки назад, като че ли разстоянието можеше да я спаси от изкушението, което представляваше за нея Роби Кари.
Той се усмихна, разбрал чувствата й. След това изражението му внезапно се смени и думите му прозвучаха сериозно, не като на младеж, а като на човек, свикнал да се разпорежда:
— Ако не се видим повече, преди да отпътувам, искам сега да ти благодаря за всичко, което стори за Джони Елизабет. Всички от семейство Кари са ти дълбоко задължени. — Внезапно тонът му се промени: — И какъв случай не рискувай довечера с Годфри. В никакъв случай. Не искам да ти причини зло. Обещай ми!