Молитвената песен

— Предупредиха ме, че ще ми правиш номера — каза девойката от Вейл и гласът й прозвуча сурово. — Изминах много път, докато стигна дотук и понесох много страдания и болка. Нямам намерение да се оставям да ме тормозиш. Не ме мачкай, привидение. Говори само истината. Как ще стигна до дупката на Мейлморд без да разберат Черните скитници къде отивам?

Гримпонд присви рязко очи и я стрелна с тъмночервения им блясък.

— Намери си пътя сама, Брин от народа на Вейл. — изсъска Гримпонд.

Брин се разяри вътрешно, но кимна с глава. Успяла беше да се овладее външно. После отстъпи назад и седна на брега, загърната в наметалото.

— Няма никакъв смисъл да чакаш — каза жлъчно въплъщението.

Брин обаче не помръдна. Владееше се отлично, поемаше дълбоко влажния въздух на езерото и се съсредоточаваше. Гримпонд висеше неподвижно над водите на езерото и я наблюдаваше. Мургавото лице на девойката от Вейл се проясни и тя отметна назад дългата си коса. Видението все още не знае какво съм намислила! Усмихна се вътрешно.

После започна да пее тихо. Песента на желанията се лееше от устата й мелодично и нежно и се носеше във въздуха около нея. Приятните звуци политнаха към призрачната фигура на Гримпонд. Магията им се заувива и заусуква около видението. То така се стресна, че остана като заковано на място. Висеше неподвижно в мрежата на магията, която все по-силно го стягаше. В един миг Гримпонд изглежда се усети какво става. Водите на езерото под надипления плащ закипяха и засъскаха. Песента на желанията обаче бързо прилепна към попадналата в плен фигура и я уви като в пашкул.

Гласът на девойката от Вейл се извиси и прозвуча по-самоуверено. Пелената на първата песен, притиснала като в утроба видението, без то да се усети, беше изчезнала. Превърнало се в пленник, също като муха, попаднала в мрежите на паяжина, то щеше да бъде подвластно на желанията на похитителя си. Въпреки това девойката от Вейл не използва нито силата на ръцете си, нито силата на ума си срещу това същество. Разбрала беше, че по този начин нямаше да постигне нищо. Тя призова на помощ спомените — спомените от онова, което е било, от всичко, което сега беше безвъзвратно загубено. Всички те се появиха, призовани от мелодията на песента на желанията. Имаше го докосването на човешка ръка, тъй топла и нежна, имаше я ласката, тъй сладка и приятна, имаше я тръпката на любовта, носеща ограда, имаше ухание на живот и дъх на смърт. Имаше го всичко това и много други неща от живота, който си беше отишъл толкова отдавна, вече чужди на Гримпонд, почти забравени.

Видението изкрещя от болка и се помъчи да се освободи от тези толкова отдавнашни преживелици. Затрепери и се загърчи в мъгливата пелена. Не можеше да се изскубне от магията на песента. Изживяванията бавно го обладаха, задушиха го в прегръдките си и то се отдаде на спомените. Брин усещаше как емоциите го връщаха към живота. Изровените от забвението спомени изтръгнаха сълзи от очите му. Девойката от Вейл продължаваше да пее. Когато видя, че видението й се е покорило напълно, тя надви собствената си болка и си взе обратно всичко, което беше дала.