Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
„За да потуши адския огън, той трябва да потърси лек във вятъра. Светкавицата ще го завари поел по този път, защото онази в бяло, истинската му любима, ще го предаде в кръвта си.“
ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
На входа на просторното имение на Двореца ги забеляза Д’Харански патрул и войниците застанаха мирно. Из улиците на града хората, поели всеки по работата си, се спираха да поздравят Майката Изповедник и Господаря Рал.
Макар на пръв поглед търговията в града да вървеше както обикновено, Калан забеляза известна разлика: тук мъже, товарещи бурета в каруца, внимателно оглеждаха минаващите покрай тях хора; там продавачите преценяваха с поглед всеки клиент; минувачите заобикаляха хората, спрели да поговорят на крак. Групичките на разговарящите сякаш бяха повече от обикновено. Смехът бе подозрително отсъстващ от територията на града.
След като поздравиха тържествено с юмруци, притиснати в кожените униформи, войниците грейнаха в по-неформални, широки усмивки.
— Да живее! Да живее Господарят Рал! — започнаха да викат в един глас.
— Благодарим, Господарю Рал — надвика един общия — Ти ни излекува! Върна ни здравето! Добре сме, благодарение на теб! Да живее великият магьосник Господарят Рал!
Ричард застина насред крачка, без да вдига поглед към войниците, взрян в земята. Наметалото му плющеше на поривите на вятъра и го обгръщаше, той потъваше в златисти отблясъци. Присъединиха се и други гласове:
— Да живее Господарят Рал! Да живее Господарят Рал!
Свил ръце в юмруци, Ричард продължи пътя си, но отново не вдигна поглед към поздравяващите го войници. Калан, която го бе хванала за ръката, плъзна длан надолу към юмрука, принуждавайки го да разтвори пръсти и да пусне нейните между своите. Тя изрази разбирането и мълчаливата си подкрепа със стискане на дланта му.
С крайчеца на окото си забеляза как Кара, която вървеше редом с Дрефан и Надин, прави ядосани знаци на патрула да разгони войниците и да ги накара да млъкнат.
В далечината пред тях, на лекото възвишение, внушителната осанка на Двореца на Изповедниците се извисяваше в целия блясък и мощ на каменните си колони, просторните стени и изящни кули, чиито девствено бели силуети прорязваха смрачаващото се небе. Не само слънцето залязваше, но и небето се покри със сгъстяващи се облаци, вестители на предстояща буря. Вятърът донесе няколко самотни снежинки, след които вероятно щеше да има още. Пролетта все още не можеше да си проправи път.
Калан стискаше яростно ръката на Ричард, сякаш вкопчила се в самия живот. Съзнанието й бе изпълнено изцяло с картини на болест и смърт. Бяха видели повече от десет болни деца, заразени с чума. Бледото лице на Ричард не изглеждаше по-различно от шестте мъртви личица.
Съществото му се разкъсваше от болка. Калан бе стегнала всеки мускул в себе си, едва сдържайки сълзите си, виковете си, стоновете си. Повтаряше си упорито, че няма право да загуби контрол над себе си и да зареве пред очите на майките, ужасени от новината, че рожбите им може да се окажат по-болни, отколкото са си въобразявали, или пък отказващи да приемат онова, което вече са разбрали.
Доста от тези майки бяха почти на възрастта на Калан. Просто млади жени, изправени пред ужасяващата съдба молещи на колене добрите духове да спасят безценните им съкровища. Калан не знаеше дали самата тя на тяхно място не би се държала именно така.
Някои родители, като Андерсънови, живееха с по-врастни членове на семейството, на чийто опит и съвет можеха да се опрат. Но имаше и млади майки със съпрузи още почти момчета и никой, на чиято помощ да разчитат.
Калан притисна свободната ръка към корема си, свиваш се периодично от неконтролируеми спазми.
Знаеше колко опустошен се чувства Ричард. И без това на плещите му тежеше товар, по-голям от възможностите му. Трябваше да бъде силна — заради него.
От двете им страни се извисяваха величествени кленове, голите им клони сключени в общ балдахин. Не след дълго щяха да напъпят. Групата им излезе от тунела на дърветата и се заизкачва по виещата се алея към Двореца.
Зад тях Дрефан и Надин обсъждаха приглушено какви билки и лекове могат да се опитат. Надин предлагаше нещо, Дрефан изказваше мнението си, преценявайки дали ще е безполезно или би си струвало да се опита. Внимателно я водеше по пътеките на медицинското познание, обяснявайки й причините за пробиването на защитите на тялото, позволяващи на болестта да укрепне и се развие.