Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
Тя вдигна поглед и срещна неговия. Очите й бяха влажни и отчаяни.
— Сломена съм, Дан.
— Не, Барб, не си — излъга Мъри. — Ти си една издръжлива, умна и смела дама. Ще минеш през това. Той е този, който ще бъде сломен. — Даниел Мъри, помощник на заместник-директора на Федералното бюро за разследване, протегна ръка през масата. Барбара Линдърс я пое, стисна я, както дете би направило с ръката на баща си, налагайки си да вярва и да запази доверието си, и него го хвана срам, че тя плащаше такава цена, понеже президентът на САЩ трябваше да подчини един криминален случай на политически въпрос. Може би всичко имаше смисъл за великото устройство на нещата, но за едно ченге това устройство обикновено се свеждаше до едно престъпление и една жертва.
16.
ПОЛЕЗНИ ТОВАРИ
За последната крачка при въоръжаването на ракетоносителите H-11/SS-19 непременно трябваше да се изчака официално нареждане от министър-председателя на нацията. В известно отношение окончателната развръзка бе донякъде разочароваща. Отначало се надяваха да поставят пълен комплект с бойни глави, поне по шест на върха на всяка ракета, обаче този ход би означавал да изпитат държащото главите приспособление на крайната степен в полет, а това беше прекалено опасно. Хората с власт решиха, че поверителното естество на проекта е далеч по-важно от броя на бойните глави. А и винаги можеха да го коригират впоследствие. Именно поради тази причина умишлено оставиха горния край на руската конструкция непокътнат, като засега общо десет бойни глави от по един мегатон трябваше да стигнат.
Един по един отделните силози бяха отворени от поддържащия екип и едно по едно гигантските атмосферо-устойчиви тела бяха вдигнати от открития вагон, поставени на място и сетне обвити с аеродинамичните им покрития. Руският модел отново отговори много добре на целите им. Всяка такава операция отне малко повече от час, което позволи цялата процедура да бъде приключена само за една нощ от двадесетчленния екип. Силозите бяха запечатани наново и ето, че стана факт: сега страната им беше ядрена сила.
— Удивително! — отбеляза Гото.
— Всъщност е много просто — отвърна Ямата. — Правителството финансира производството и изпитването на „ракетоносците“ като част от космическата ни програма. Плутоният дойде от реакторния комплекс в Монжу. Проектирането и изработването на бойните глави беше детска игра. Щом някакви араби могат да направят една груба бойна глава в пустиня в Ливан, каква трудност може да представлява то за нашите техници? — Фактически с изключение на производството на бойните глави по един или друг начин всичко беше субсидирано от правителството и Ямата не се съмняваше, че неофициалният консорциум, дал пари за последното, също щеше да получи компенсация. Не бяха ли направили всичко за родината си? — Веднага ще започнем обучаване на персонала от Отбранителните войски, за да заместят нашите хора… щом ни го предоставите, Гото-сан.
— Ами американците и руснаците…
Ямата се изсмя.
— Те са останали с по една ракета, а и тя ще бъде взривена официално тази седмица, както всички ще видим по телевизията. Както знаете, ракетоносните им подводници бяха разглобени. Вече всичките им ракети „Трайдънт“ изчезнаха, а подводниците очакват в колона демонтирането си. Само десетте функциониращи междуконтинентални балистични ракети ни дават подчертано стратегическо предимство.
— Ами ако се опитат да направят още?
— Не могат… Поне не много лесно — поправи се той. — Производствените конвейери са закрити и съгласно договора всички съоръжения са унищожени под международен контрол. Да започнат отначало би отнело месеци, а и ние ще разберем съвсем бързо. Следващата ни важна крачка е стартирането на голяма корабостроителна програма, — за която корабостроителниците на Ямата бяха готови, — така че първенството ни в западния Тих океан ще бъде неопровержимо. За момента, с малко късмет и помощ от нашите приятели, имаме достатъчно, за да стигнем до добър край. Преди да могат да ни хвърлят ръкавицата, стратегическите ни позиции ще са се подобрили дотолкова, че ще се наложи те да ги приемат и да се отнасят с нас като с равни.
— Значи трябва сега да дам заповедта?
— Да, господин премиер — отговори Ямата, обяснявайки му за пореден път служебните му функции.
Гото потри ръце и заби поглед в натруфеното си, чисто ново бюро. Винаги слаб човек, той не бързаше с решението:
— Вярно ли е, че моята Кимба е била наркоманка?
Ямата кимна сериозно, като вътрешно беснееше.