Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Прости се с живота, прости се с любовта! Тя падна без свяст на пода.
Ала изведнъж стана и започна да маха с ръце.
— Оставете ме — викаше, — оставете ме, защо ми махате дрехите — аз нищо не съм ви направила! Махнете тези ножици, аз не позволявам да ми режете косата! Оставете ме, вие искате да ме завлечете в зимника! Нямате ли жалост към мене? Аз съм изгубена, значи жива съм заровена!
Тя изпищя и падна на пода.
Трябва да бяха изминали няколко часа, докато се събуди, защото свещта беше почти изгоряла. Тя погледна часовника и видя, че бе минало полунощ. Вятърът навън духаше силно и навяваше сняг в прозорците. Хлад прониза тялото на Клариса. Тя легна и затвори очи. Мъчеше се да заспи, но не можа — измина дълго време, докато най-после сънят я надви.
Изведнъж тя се стресна. Стори й се, че някой шепне на прозореца.
Мислеше, че сънува.
Това обаче не беше сън, не беше фантазия, а наистина имаше някой, който през прозореца искаше да се доближи до леглото й.
Тя се почувствува като пияна.
Стаята се изпълни с непоносимо сладка миризма.
Дишайки тихо, Клариса клюмна на леглото си. Часовникът на църквата удари три.
Утро! С това име назоваваме първата светлина, която всеки ден ни напомня за дневната работа. Това зимно утро беше много мрачно и само снегът, който застилаше улиците, осветяваше мрака. Петербургските улици бяха опустели: никъде не се виждаше нито човек, нито кола. Но кой ли ще има смелостта да излезе в тази тъмнина и студ?
На улицата, на която се намираше къщата на Ягодкин, въпреки това се виждаха няколко души. Това бяха четирима мъже и една жена. Жената беше загърната с дълга мантия, а качулката бе сложена на главата й. Като стигнаха до къщата на Ягодкин, тези хора свърнаха в съседна уличка, която водеше към една градинка. Те се изправиха пред желязната врата. Тогава един от тях, а това беше самият Бакунин, заговори:
— Намираме се пред къщата и трябва да влезем през прозореца, който е до балкона. Аз трябва да си отида, тъй като не бива да присъствувам на това, което вие ще правите. Утре, след като проверя дали работата е добре свършена, ще получите възнаграждението си. Само една дума още комедианте. На четири очи.
Комедиантът се приближи до Бакунин.
— Обещай, че няма да изнасилиш момичето. То трябва да остане непокътнато, защото иначе цялата работа пропада.
— Косъм от главата й няма да падне, не се страхувайте.
— Вярвам ви — каза Бакунин, — макар да зная, че ненавиждате брат си повече от всичко на света.
— Така е, но ми е достатъчно да му отнема дъщерята.
— Ако свършиш тази работа, ще те възнаградя добре.
— Вие ще ми благодарите — каза комедиантът, — това момиче ще замести другото и никой нищо няма да разбере.
— Това е и моето желание — каза Бакунин. — Аз не идвам в дома на Ягодкин като крадец, а като отмъстител.
— Сега на работа, палячо! — рече Бакунин. — Ще те чакам във файтона — третата пресечка оттук.
Той тръгна, но се сети за нещо, обърна се и извика Франциска с истинското й име. Младото момиче вдигна качулката и Бакунин видя лицето й.
— Бъди честна, Франциска, и използувай случая да осъществиш мечтите си. Бъди предпазлива в желанията си, за да не се издадеш пред Ягодкин. Ако не се издадеш, скоро ще станеш милионерка.
Нещо необикновено блесна в очите на Франциска.
— Бъдете спокоен, Михаил Бакунин — каза тя. — Никой не ще познае, че не съм истинска дъщеря на Ягодкин. Аз ще изиграя добре ролята си.
— Ще те моля да оставиш старите си навици. Не е толкова мъчно.
— Време е — рече комедиантът. — Трябва да използуваме тази тъмна нощ, сега е най-удобното време.
— Прощавайте, тогава — каза Бакунин, — нека Бог във всичко ви помогне.
След малко той се изгуби.
Палячото повика другите двама мъже и им заповяда да си поставят маските.
— Докато ви дам знак, Франциска ще чака тук. Комедиантът се приближи до оградата и като я прескочи, каза, че са стигнали на мястото.
— Светнете да видим дали не ни застрашава опасност. Този, който носеше затъмнения фенер, вдигна капака му; другият донесе една стълба.
Комедиантът нагласи стълбата така, че единият й край достигаше до прозореца на Кларисината спалня.
След това се обърна към този, който го придружаваше, и каза:
— Пригответе револверите си и ако се наложи да се спасяваме, стреляйте.
Хората наведоха глави в знак на съгласие. Палячото като котарак се покатери по стълбата и стигна до прозореца.
Той извади от джоба си диамант и почна да реже стъклото. Парчетата нападаха с шум в стаята.
Комедиантът се ослуша да не би някой да се е събудил от този шум.