Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
„О да беше ти мой брат, сукал гърдите на майка ми! Тогава, като те срещнех на улицата, щях да те целувам и нямаше да ме осъждат. Щях да те поведа, щях да те заведа в майчината си къща. Ти щеше да ме учиш, пък аз щях да те поя с ароматно вино, със сок от моите нарове. Лявата му ръка е под главата ми, а дясната ме прегръща. Заклевам ви, дъщери Иерусалимски, недейте буди и тревожи възлюбената, докле й е воля… Имаме сестра, която е още малка: няма още ненки; какво ще правим със сестра си, ако дойдат за нея сватовници?…“ (гл. 8, ст. 1–4, 8).
Такава е прочутата с красотите си „Песен на песните“, предизвикала толкова спорове. Свободните от предразсъдъци и религиозни заблуди хора виждат в това еротично произведение само обикновен романс по вкуса на оная епоха. Но богословите, както еврейски, така и християнски, твърдят друго. Първите твърдят с пяна на уста, че възлюбеният, обрисуван от поета, е единствено… бог, а невястата, възлюбената, долинският крин — … народът израилев. „Песен на песните“ се тълкува като алегорична история на еврейския народ от „излизането от Египет“ до момента на идването на „месия“, когато уж щял да бъде въздигнат третият Иерусалимски храм. За оправдание на това тълкование са били използвани всички сложности, цялата забърканост, цялата казуистика на Талмуда, съкращенията и заменяванията на еднозвучни думи.
Що се отнася до християнските богослови, специално до католическите, те напълно преработват всички обяснения на еврейските учени и твърдят с най-сериозен вид, че тая еротична поема е плод на най-свето вдъхновение, пророческа книга, в която любовта на Христа към църквата и на църквата към нейния божествен основател, разглеждан като неин съпруг, наистина е изобразена в смели форми, но тяхната рискованост се премахва от мистическия смисъл и може да скандализира само нечестивите умове на свободомислещите.
Първото мистично тълкование в тоя смисъл принадлежи на един от църковните отци — Ориген, който написал по тоя повод обемист коментар. Доста забавно е да констатираме впрочем, че честта за това великолепно откритие принадлежи на оня от църковните отци, който се е прославил в света не само с дълбокия си ум и преданост към религията, но също и с извършеното над себе си скопяване. По стъпките на скопения Ориген се втурнали всички християнски екзегети, цялото свещенство, щастливо от случая да накара наивните вярващи да преглътнат едно от най-забележителните библейски хапчета.
И ето благодарение на тоя изобретателен трик „Песен на песните“ се поднася в манастирите на самотните монахини като предмет за размисъл и успокоение на бунтовната кръв. Не е мъчно да разберем какво е истинското въздействие на тая поема върху нещастните затворени жени, чийто повече или по-малко истеричен мистицизъм им подсказва, че всяка от тях е невяста Иисусова. В самотата на тихите си килии клетите монахини се отъждествяват с църквата — невястата на възлюбения, и се предават на самотни мечти, съдържанието на които не е трудно да отгатнем.
За да затвърдят по-добре в умовете на вярващите това абсурдно тълкование, някои църковници дават особени названия на всяка от осемте глави на „Песен на песните“. Тия заглавия просто надъхват на богословска хитрост и лицемерие. Ето ги:
I глава. Съпругата разкрива любовта си към съпруга, а съпругът — любовта си към съпругата.
II глава. Реч на църквата за Иисуса Христа.
III глава. Как църквата търси Иисуса Христа и как се радва, като го намира.
IV глава. Хубостта на съпругата, мистически описана в съвсем образни изрази.
V глава. Съжалението на съпругата, че не е отговорила на търсенията на съпруга, както е трябвало; тя описва хубостта на съпруга.
VI глава. Диалог между Иисуса Христа и църквата.
VII глава. Още едно мистично описание на хубостта на съпруга; вярната любов на църквата към Иисуса Христа.
VIII глава. Взаимната любов между църквата и Иисуса Христа.
Ще завършим тая част на нашето изследване с думите на Волтер: „Тъй като църковниците разглеждат «Песен на песните» като алегория на вечния брачен съюз между Христа и църквата му, в благочестивия си стремеж да изясним всичко в това произведение, ние много бихме искали да знаем какво трябва да разбираме под думите: «имаме сестра, която е още малка: няма още ненки.»“
Глава тридесет и седма
Свещената история на израилските и иудейските царе