Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
"Царят направи два златни телеца" (III Царства, гл. 12, ст. 28).
Ако това съобщение е вярно, то е още едно ново доказателство, че в оная епоха еврейската религия съвсем не е била установена. Това мъничко народче, както ще видим, всяка минута мени вярванията си и прави това няколко пъти от времето на своето легендарно излизане от Египет до епохата на Ездра. Обърнете пътем внимание на неговото неразбираемо влечение към телетата като въплъщение на божеството! Нали не сте забравили, че бог е унищожил двадесет и три хиляди души заради златния телец на Аарон; а в тоя случай, струва ни се, бог би трябвало заради двете телета на Иеровоам да утрепа не по-малко от четиридесет и шест хиляди израилтяни. Но тоя път ние виждаме нещо съвсем друго.
„И ето дойде един божи човек (Йосиф Флавий го нарича пророк Адой. — Л. Таксил) из Иудея във Ветил в онова време, когато Иеровоам стоеше пред жертвеника да прикади.
И произнесе към жертвеника слово господне, думайки: жертвенико, жертвенико! Тъй казва господ: ето, на Давидовия дом ще се роди син по име Осия; той ще принесе върху тебе в жертва оброчищните свещеници, които кадят върху тебе, и ще изгори върху тебе човешки кости.
И в оня ден той показа личба, думайки: ето личба, че господ е казал това: ето, тоя жертвеник ще се срути, и пепелта, що е на него, ще се разпилее.
Когато цар Иеровоам чу словото на божия човек, произнесено към жертвеника във Ветил, простря си ръката от жертвеника и каза: хванете го. Тогава ръката му, що бе прострял към него, се сдърви и не можа да я дръпне към себе си.
И жертвеникът се срути, и пепелта от жертвеника се разпиля, според личбата, дадена от божия човек чрез словото господне.
И цар Иеровоам каза на божия човек: умилостиви лицето на господа, твоя бог, и помоли се за мене, та ръката ми да може да се дръпне към мене. И божият човек умилостиви лицето господне, и ръката на царя се дръпна към него и стана както по-преди.
Тогава царят каза на божия човек: дойди с мене у дома, подкрепи се с ядене и ще ти дам подарък“ (III Царства, гл. 13, ст. 1–7).
Но пророкът имал много точни инструкции от бога, който му заповядал: „не яж там хляб, не пий вода и не се връщай по пътя, по който си вървял“ (ст. 9). Затова той се отказал от обеда и подаръците и се върнал в царството на иуда, при което „тръгна по друг път и се не върна по оня път, по който бе дошъл във Ветил“ (ст. 10). Чудото с парализираната ръка, разбира се, е дреболия в сравнение с чудесата, за които толкова много се разказваше досега. За щастие, ние скоро ще се срещнем с пророк Илия и тогава ще видим по-чисти чудеса! Що се отнася до забраната, дадена на „божия човек“, да не приема храна във владенията на Иеровоам, тя само напомня за последен път, че владенията на тоя цар не са били много обширни. Един пешеходец лесно би могъл, след като закуси в Самария, да стигне за вечеря в Иерусалим. Още повече, разбира се, един пророк, привикнал навярно на скромен живот, е могъл лесно да мине без закуска във Ветил, който е бил още по-близо до Иерусалим, отколкото Самария.
„Във Ветил живееше един пророк старец. Синовете му дойдоха и му разказаха всичко, що бе направил оня ден божият човек във Ветил; те разказаха на баща си думите, които той бе говорил на царя.
И баща им ги попита: по кой път си отиде? И синовете му показаха по кой път си тръгна божият човек, който дохожда от Иудея.
И той каза на синовете си: оседлайте ми осела…
И тръгна след божия човек и го намери да седи под един дъб, и му каза: дойди при мене у дома и си, похапни хляб.
Оня отговори: не мога да се върна с тебе и да дойда у тебе; няма да ям хляб и няма да пия вода у тебе на това място, защото чрез словото господне, ми е казано: не яж хляб и не пий вода там и се не връщай по пътя, по който си вървял.
Той му каза: и аз съм такъв пророк като тебе, и ангел ми говори чрез слово господне и каза: върни го у дома си: нека похапне хляб и пийне вода. — Той го излъга.
И оня се върна с него, похапна хляб в къщата му и се напи с вода“ (III Царства, гл. 13, ст. 11–19).
Прави впечатление, че щом само някой човек наречал себе си пророк, охотно вярвали на думата му. Ние помним, че през времето на Саул пророците се въдели на ята. Щом старецът от Ветил заявил на странника, че е негов събрат по професия, странникът тръгнал с него за дома му.
„Когато те още седяха на трапезата, биде слово господне към пророка, който го бе върнал.
И той изговори към божия човек, който беше дошъл от Иудея, и рече: тъй казва господ: задето се не покори на устата господни и не спази заповедта, която бе ти дал господ, бог твой, а се върна, яде хляб и пи вода не на онова място, за което той бе ти казал: «не яж хляб и не пий вода», тялото ти няма да влезе в гробницата на бащите ти.