Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
„Аз съм саронски нарцис, долински крин!… Каквото е крин между тръне, това е моята възлюбена между момите… Каквото е ябълка между горски дървета, това е моят възлюбен между момците. Под сянката й обичам да седя и плодовете й са сладки за гърлото ми. Той ме въведе в къщата за пируване и знамето му над мене беше любов. Подкрепете ме с вино, освежете ме е ябълки, защото изнемогвам от любов. Лявата му ръка ми е под главата, а дясната ме прегръща. Заклевам ви, дъщери Иерусалимски, в сърните и в полските кошути: недейте буди и тревожи възлюбената, докле й е воля… Моят възлюбен ми заговори: стани, моя мила, моя хубавице, излез!… Гълъбице моя в скални проломи, под каменни заклони! Покажи ми лицето си, дай ми да чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък, и лицето ти приятно…“ (гл. 2, ст. 1–7, 10, 14).
„Нощес на леглото си търсих оногова, когото обича душата ми, търсих го и го не намерих. Но аз ще стана, ще тръгна по града, по улици и стъгди и ще търся тогова, когото душата ми люби; търсих го и го не намерих. Срещнаха ме стражари, които обикалят града: не видяхте ли — попитах ги — оногова, когото обича душата ми? Но щом ги отминах, намерих оногова, когото обича душата ми, хванах се за него и го не пуснах, докле го не заведох в къщата на майка си и в спалните на родителката си… Заклевам ви, дъщери Иерусалимски, в сърните и полските кошути: недейте буди и тревожи възлюбената, докле й е воля…“ (гл. 3, ст. 1–5).
„О, хубава си, моя мила, хубава си! Очите ти са гълъбови под твоите къдри; косата ти е като стадо кози, кога слизат от Галаадската планина; зъбите ти — като стадо остригани овци, кога излизат от къпалня, от които всяка има две агънца, и ялова няма помежду им; устните ти — като алена панделка, и устата ти са сладкодумни; твоите ланити под къдрите твои са като половинки нарови; шията ти — като Давидова кула, направена за оръжия: на нея висят хиляди щитове — все щитове на юнаци; двете твои ненки са като близначета от млада сърна, които пасат между кринове… О как са сладки твоите милувки, сестрице невясто! По-сладки от вино са твоите милувки, и благоуханието на твоите мазила е по-приятно от всички аромати. От устата ти капе вощен мед, невясто, мед и мляко под езика ти, и благоуханието на дрехите ти е като благоухание ливанско!…“(гл. 4, ст. 1–5, 10–11).
„Заспала съм, но сърцето ми е будно; ето гласа на моя възлюбен, който чука: отвори ми, сестро, моя мила, моя гълъбице, моя съвършена! Защото главата ми е цяла с роса покрита и къдрите ми — с нощна влага… Моят възлюбен протегна ръка през пролуката и сърцето ми се развълнува от него. Станах да отворя на моя възлюбен; от ръцете ми капеше смирна, от пръстите ми капеше благоуханна смирна върху дръжката на ключалката. Отворих на моя възлюбен, а моят възлюбен си беше отишъл…“(гл. 5, ст. 2, 4–6).
„Къде отиде твоят възлюбен, о най-хубава между жените? Накъде свърна твоят възлюбен? Ние ще го потърсим с тебе… Моят възлюбен отиде в градината си, в ароматните цветници, за да пасе в градините и да бере кринове. Аз принадлежа на моя възлюбен, а моят възлюбен — на мене; той пасе между криновете…“(гл. 6, ст. 1–3).
„О как са хубави нозете ти в сандали, дъще именита! Облите ти бедра са като огърлие, работено от ръце на изкусен художник; коремът ти е като кръгло блюдо, в което ароматното вино не се свършва; утробата ти — купен пшеница, обиколен с кринове; двете твои ненки — като две яренца, сърнински близначета; шията ти — като стълб от слонова кост… Тази твоя снага прилича на палма и твоите ненки — на гроздове. Помислих си: да се качех на палмата, бих се хванал за клоните й; и твоите ненки биха били вместо гроздове и мирисът от твоите ноздри — като мирис от ябълка: устата ти са като най-добро вино… То тече право към другаря ми, подслажда устата на уморени. Аз принадлежа на другаря си и той копнее за мене. Дойди, мой мили, да излезем на полето, да поживеем в селата; утре ще идем на лозята, ще видим развила ли се е лозата, разтворили ли са се пъпките, цъфнали ли са наровете; там ще те обсипя с милувки…“(гл. 7, ст. 2–5, 8–13).