Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
След като оня яде хляб и се напи с вода, той оседла осела за пророка, когото бе върнал.
И оня си замина. На пътя го срещна лъв и го умъртви. Тялото му лежеше захвърлено на пътя; оселът пък стоеше до него, а лъвът стоеше до тялото.
И ето, минувачи видяха тялото, захвърлено на пътя, и лъва да стои до тялото; и отидоха, та разказаха в града, в който живееше пророкът старец.
Когато чу това пророкът, който го беше върнал от път, каза: това е оня човек божи, който не послуша устата господни; господ го предаде на лъв…
И рече на синовете си: оседлайте ми осела…
Той отиде и намери тялото му захвърлено на пътя; а оселът и лъвът стояха до тялото; лъвът не беше изял тялото и не беше смачкал осела.
И пророкът дигна тялото на човека божи, тури го на осела и го занесе назад. И пророкът старец тръгна за града си, за да го оплаче и погребе.
И положи тялото му в своята гробница и плака за него: горко, брате мой!
След като го погреба, той каза на синовете си: кога умра, погребете ме в гробницата, в която е погребан божият човек, до неговите кости положете моите кости“ (III Царства, гл. 13, ст. 20–31).
Такава е печалната история на нещастния странник, когото в края на краищата не можем да обвиним сериозно за това, че като огладнял, така несполучливо се възползвал от лъжливата покана на човек, който нарекъл себе си негов събрат и който никак не пострадал, макар че ял заедно с „пророка“. Тоя клет „божи човек“, види се, не е играл особена роля в божествената история: ако не беше приключението с лъва и този съмнителен осел, който така невъзмутимо и самоотвержено стоял на пост при трупа му, потомството нищо не би научило за него.
Е, а Иеровоам? Инцидентът с ръката, внезапно парализирана и също така внезапно възстановена, е трябвало изглежда да го излекува от престъпното благоговение пред златните телета; освен това, какво е могло да бъде по-ужасно от смъртта на божия човек, за което, разбира се, са му донесли? И ето — как да се повярва на това? — Иеровоам „не се отби от лошия си път, а продължаваше да поставя оброчищни свещеници от народа; който пожелаваше, него посвещаваше и той ставаше оброчищен свещеник“ (ст. 33).
Ясно е, че такава закоравяла престъпност не е могла да избегне подобаващо наказание. Кого постигнало божието наказание? Иеровоам ли? Не! То се стоварило върху младия му син, на име Авия. Детето внезапно заболяло. Иеровоам бил осенен от мисълта: трябва да се посъветвам с пророк Ахия, с оня, който му подарил десет късчета от своето наметало в знак на блестящо бъдеще. Тук липсата на логика у израилския цар добива фантастични размери. Той знае вече какво представлява от себе си божието всемогъщество и всезнание. Но като се обръща към Ахия, за да измоли с негова помощ излекуване на момчето, той замисля да измами светия човек. Иеровоам отправя августейшата си съпруга в Силом, като предварително я пременява в дрехи, които трябва да я направят неузнаваема за Ахия. Той си въобразява, че тя ще може да се ограничи с разказ за болното дете, без да открие своето инкогнито.
И ето нейно величество пристига в Силом. Пътем Библията съобщава, свръх програмата, че Ахия „вече не можеше да вижда, защото очите му бяха станали неподвижни от старост“ (III Царства, гл. 14, ст. 4). Значи от която и страна да го вземеш, преобличането било съвсем излишно. „И господ рече на Ахия: ето Иеровоамовата жена иде да те пита за сина си, понеже е болен; кажи й тъй и тъй; тя ще дойде преоблечена. Ахия, като чу шум от краката й, когато влезе през вратата, каза: влез, Иеровоамова жено; защо ти трябваше да се преобличаш? Аз съм страшен пратеник до тебе“ (ст. 5–6).
Следва дълга реч, изпълнена с горчиви упреци по адрес на Иеровоам и двете телета, предсказване на ужаси и бедствия за царствуващия дом; не е забравено и болното дете, обект на консултацията. „Стани, та иди у дома см; и щом кракът ти стъпи в града, детето ще умре“ (ст. 12). Нещастната царица се върнала съсипана от мъка в Тирца, дето се намирал „царският двор“. „И щом престъпи къщния праг, детето умря“ (ст. 17). Помислете си само, при съвсем малка съобразителност нейно величество би могла да избегне катастрофата: трябвало е само да мине през града на кокили. В такъв случай тя не би стъпила с крак в града. Но майчината любов й попречила да помисли за това.
Тук книгата „Царства“ ни праща при втората книга на „Паралипоменон“. Ние ще научим от нея (гл. 13), че Авия, цар иудейски, син на Ровоам, воювал с Иеровоам. Авия имал четиристотин хиляди отбор воини, а Иеровоам имал осемстотин хиляди също отбор воини. „И паднаха от израиля петстотин хиляди отбор юнаци“ (ст. 17). С една дума, свещена касапница!