Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Друг много неприятен пропуск — това е мълчанието на Библията за многобройните бракове на славния цар. Много лесно е да се каже, че Соломон издържал с права на законни жени седемстотин чуждестранни принцеси и херцогини, които произлизали от различни царствуващи домове на земното кълбо и изповядвали „лоши“ религии. Но би било интересно да имахме поне някакви описания на сватбените церемонии и празненства, с които са били придружавани тия бракове. Да допуснем, че религиозните заблуди на Соломон, които са го привлекли към езичеството, са продължавали десет години, което би било извънредно много. Тогава тия седемстотин принцеси и херцогини — законни жени, е трябвало да пристигат в дома на Соломон средно по седемдесет на година, а това би правило една царска сватба приблизително на всеки пет дни. Харесва ли ви се страна, която прекарва десет години в непрекъснати публични тържества, приемане на височайши особи, размяна на дипломатически вежливости и т.н. и т.н. и т.н.? Колко неприятно е, че в това време още не е съществувал Готският алманах86: виж, тогава щяхме да знаем всички имена на седемстотинте царствуващи тогава династии.
Глава тридесет и шеста
Най-висшият израз на библейската мъдрост
Не можем да завършим историята за Соломон, без да се спрем на четирите книги, които се приписват на него и влизат също в състава на Библията: „Притчи Соломонови“, „Еклесиаст“, „Песен на песните“ и „Премъдрост Соломонова“. Книгата „Притчи Соломонови“ е сборник от мисли и изречения, които ни се струват пошли, безсмислени, безвкусни и, строго казано, не струващи нищо. Трудно е да се повярва, че просветеният цар е могъл да състави сборник от сентенции, сред които няма нито една, която да се отнася, да речем, до начините на управление, до политиката, придворните нрави и обичаи. Мислителите в наше време се учудват, че цели глави се отделят на паднали жени, които примамват при себе си минувачи от улицата; те не изпадат във възторг от сентенции като следните: „Ето три ненаситни, дори четири, които не ще кажат: «стига!» — преизподня и утроба безплодна, земя, която се не насища на вода, и огън, който не казва: «стига!»“ (Притчи, гл. 30, ст. 15–16). „Три неща са непостижими за мене, дори четири, които не разбирам: път на орел по небето, път на змия по скала, път на кораб посред море и път на мъж към девица“ (ст. 18–19). „Ето четири малки на земята, но те са по-мъдри от мъдрите: мравките — народ несилен, но лете си приготвят храната; хирогрилите — народ слаб, но правят къщите си на скала; скакалците цар нямат, но излизат всички стройно; паякът с щипалки се залавя, но се намира в царските палати“ (ст. 24–28).
„Може ли — пита Волтер — да се припишат подобни благоглупости на един велик цар, на най-мъдрия от смъртните?“
Книгата „Премъдрост Соломонова“ е издържана в по-сериозен стил. Критиците намират впрочем, че цялата книга прави впечатление на скучно и потискащо натрупване на нищо не говорещи общи места. Волтер забелязва, че „подобен род трудове съвсем не се пишат според изискванията на правилата на красноречието и не могат да блестят с хубаво съдържание. Те са написани, за да поучат, а не за да се харесат. Налага се благочестиво да се бори човек е естественото отвращение, което четенето им предизвиква.“
Книгата на Еклесиаст е от съвсем друг род. Оня, от чието име се води разговорът в тоя труд, се представя като разочарован от съблазните на величието, уморен от наслади и преситен от познание човек. Смятали го за епикуреец. На всяка страница той повтаря, че праведникът и нечестивецът са подложени на едни и същи случайности, че човек с нищо не се отличава от животното, че е по-добре да не се родиш, отколкото да съществуваш, че съвсем няма никакъв друг живот и че няма нищо по-хубаво и по-благоразумно от мирната наслада на плодовете на своя труд и на любима жена.
„Възможно е — забелязва Волтер — Соломон да е държал подобни речи на някоя от жените си. Твърдят, че това били горчиви бележки, които той уж сам на себе си правил. Но тия изречения, от които лъха дух на свобода, съвсем не приличат на самоупреквания, и да се мъчим да виждаме в произведението на автора тъкмо противоположното на онова, което той говори, не значи ли това да му се надсмиваме“?
Що се отнася до „Песен на песните“, от нейните осем глави някои неща трябва да приведем изцяло.
„Нека ме целува той с целувки на устата си! Защото неговите милувки са по-добри от вино. От благоуханието на твоите мазила името ти е като разлято миро; затова те обичат момите. Влечи ме, ще се затечем подире ти: — царят ме въведе в чертозите си — ще се възхищаваме и ще се радваме с тебе, ще хвалим твоите милувки повече от вино. Заслужено те обичат!… Оприличил съм те на моята кобилка във фараоновата колесница, моя любезна! Прекрасни са твоите ланити под висулките, твоята шия — с огърлиците: ще ти направим златни висулки със сребърни титрейки… О, хубава си, мила моя, хубава си! Имаш очи гълъбови. О, хубав си, мой мили, и любезен! И леглото ни е зеленина… Покривките на къщите ни са кедри, потоните ни — кипариси“ (Песен на песните, гл. 1, ст. 1–3, 8–10, 14–16).
86
Готски алманах — справочно немско издание, в което от година в година се описвали родословията на „аристократическите особи“ и се изброявали „благополучно здравствуващите“ „царствени особи“. В алманаха се съобщавало какви промени са станали в тази „висока“ среда през изтеклия период: кой от сановническите особи се е бракосъчетал, умрял и т.н.