Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
"Цар Соломон залюби много жени чужденки… Той имаше седемстотин жени и триста наложници" (III Царства, гл. 11, ст. 1, 3).
Случило се най-после това, което е трябвало да се случи, впрочем това, което бог като същество, което знае бъдещето по-добре, отколкото който и да било, е трябвало да знае предварително. За да угоди на седемстотинте си чуждестранни принцеси, Соломон почва да принася жертви на боговете им. На един хълм близо до Иерусалим той построява капище „на Хамоса, моавска гнусотия, и на Молоха, амонитска гнусотия“. Астарта и Милхом също получили своите почести (ст. 4–8).
Бог отец, който в първите времена на сътворението на света приписал като вина на Адам и Ева желанието им да познаят доброто и злото, напротив, бил очарован от пожелалия да познае същата наука Соломон. Бог го надарил с мъдрост, като придружил дара си с хиляди благословии. Във всичко това трябва да виждаме историческо указание, че и в тая епоха евреите не са имали определен и точно установен религиозен култ. Това е най-вероятното. Ако те имаха култ, „свещеният“ автор нямаше да разкаже, че Иаков и Исав са се женили за езичнички; Самсон нямаше да се ожени за филистимянка и т.н.
Критиците се облягат на тия нелепости, за да подчертаят, че нито една от еврейските книги във вида, в който те са дошли до нас, не е била създадена от съвременници на описваните от тях събития. Те казват, че през време на царуването на Соломон евреите едва почнали да се обединяват в държава. На тоя народ му е било съвсем безразлично дали техният цар се е покланял на бог, наречен Хамос, или Молох, или Адонай, или Яхве…
Както и да е било, Библията предоставя бога много ядосан. Резултат на този негов яд било третото му явяване пред Соломон. Този път вече не се казва, че бог се е показал насън. Сцената е изобразена много живо: бог упреква остро мъдрия Соломон за това, че той престанал да бъде разумен мъж, макар че мъдростта не му е била отнета. Давидовият син получил здрав, впрочем словесен, побой. „Задето това се върши у тебе и ти не запази моя завет и моите наредби, които ти бях заповядал, ще изтръгна царството от тебе и ще го дам на твоя раб“ (III Царства, гл. 11, ст. 11). Старецът е толкова вбесен, та езикът му явно се заплита, защото той веднага добавя (ст. 12): „но през твоите дни аз няма да направя това заради баща ти Давида: от ръцете на сина ти ще го изтръгна.“
Забележете, че в това време Ровоам, синът, за когото става дума, още не е успял с нищо да съгреши. Тогава възниква въпросът: ако той остане верен на бога, а греши само Соломон, защо той, Ровоам, трябва да плаща за счупените грънци? Ако, качвайки се на престола, той извърши същите престъпления, каквито е извършил баща му, той трябва да бъде наказан, но, разбира се, за собствения си грях. А защо бог казва на Соломон, че синът му ще плати за него? Може да се помисли, че като надарил Давидовия син с божествената си премъдрост, бог му е дал толкова много, че за личните си нужди е оставил съвсем незначителни дреболии.
И така, бог формално заявява на Соломон, че няма да му отнеме царството приживе. Ала Библията незабавно добавя: „и господ издигна на Соломона противник — идумееца Адера, от идумейски царски род“ (ст. 14). Кратката история на тоя Адер сама по себе си явно противоречи на всичко предишно. Трудно е човек да разбере до какво разводняване на мозъка е трябвало да стигне „свещеният“ автор, за да напише всичко, което му е диктувал тоя „лъжец гълъб“. Адер, както ни се съобщава, бил малко дете и се намирал в Идумея, когато Иоав, „генералисимусът“ на цар Давид, избил всички мъже на тая страна; той успял да се спаси от клането и да се скрие в Египет, придружен от няколко слуги на баща си. Фараонът му дал приют, сприятелил се с него, подарил му дом и доста обширно имение и дори му дал за жена родната сестра на жена си. „Свещеното писание“ досега не посочи името на нито един фараон. Но тук то ни съобщава името на египетската принцеса: Тахпенеса — сестрата на царицата. Трябва ли да прибавяме, че никъде и никога нито един историк не е промълвил и дума за нейното съществуване.
И така, Адер е шурей на фараона. Не изпускайте изпредвид, че всичко това е ставало през време на царуването на Давид. Библията разказва по-нататък, че щом Адер научил за смъртта на Иоав, той се сбогувал веднага с египетския цар, върнал се в Идумея и станал един от ония врагове, от които бог се възползвал, за да накаже Соломон за езическите му наклонности. Адер причинил много големи злини на Соломон.