Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Най-сетне след двадесет и две годишно царуване Иеровоам „почина при отците си“ (III Царства, гл. 14, ст. 20). Като унищожил едното от синовете на Иеровоам, малкия Авия, с присъщата си библейска разсеяност бог отец оставил жив другия син, на име Нават, който наследил бащиния си престол.
Що се отнася до Ровоам, и той се отнасял към бога не по-добре от Иеровоам. „Иуда вършеше, което беше неугодно, пред очите на господа, и иудините синове го дразнеха повече, отколкото бащите им с греховете си, които бяха правили. Те си бяха издигнали оброчища, статуи и капища на всеки висок хълм и под всяко сенчесто дърво. В тая земя имаше и блудници, които вършеха всички гнусотии на ония народи, които господ бе прогонил от лицето на израилевите синове“ (III Царства, гл. 14, ст. 22–24).
„На петата година от Ровоамовото царуване египетският цар Сусаким излезе против Иерусалим (тук Библията за пръв път назовава фараон по име. — Л. Таксил) и взе съкровищата от дома господен и съкровищата на царския дом… Всичко взе; взе и всички златни щитове, които бе направил Соломон“ (III Царства, гл. 14, ст. 25–26).
Ето какво говори по тоя повод Волтер: „Някои учени казват, че тоя Сусаким е бил великият фараон Сезострис; други учени доказват, че Сезострис се е родил хиляда години преди библейския Сусаким; а най-учените доказват, че и Сезострис никога не е живял на тоя свят. Едно съображение говори за това, че не Сезострис е разграбил Иерусалим: това, че той, според Библията, не е разграбил нито Сихем, нито Иерихон, ни Самария, нито двете златни телета, когато Херодот казва, че великият Сезострис разграбил цялата земя“.
Ровоам бил наследен от сина си Авия, който царувал само три години, но съвсем не загубил напразно това кратко време: съгласно втората книга на „Паралипоменон“ той убил в една битка петстотин хиляди войници от армията на израилския цар. „И Иеровоам не се съвзе вече в дните на Авия. Господ го порази и той умря. Авия пък се усили; взе си четиринайсет жени и роди двайсет и два сина и шестнайсет дъщери“ (II Паралипоменон, гл. 13, ст. 20–21).
Хайде да пресметнем. Третата книга на „Царства“ казва, че Авия царувал три години (гл. 13, ст. 2). Войната с Иеровоам е водена през първата година. Какво ще кажете, приятелю читател, за двадесет и двамата синове на тоя Авия, а също и за шестнадесетте му дъщери, т.е. за тридесет и осемте му деца, родени от жените му в продължение на две години?! О, щастливи времена! О, свещена плодовитост! Къде, къде си изчезнала?
В трета книга на „Царства“ ние намираме две интересни справки: „Той (Авия) царува в Иерусалим три години; името на майка му беше Мааха, Авесаломова дъщеря“ (гл. 15, ст. 2). От двадесет и двамата синове на Авия престола получава Аса. Той царува в Иерусалим четиридесет и една година. „Името на майка му беше Ана, Авесаломова дъщеря“ (ст. 10). Значи баща и син са били женени за сестри.
Както и да е било, престолът се паднал на Аса, но поради малолетието му иудейското царство се управлявало известно време от майка му. „Аса вършеше, каквото беше угодно пред очите на господа… Той изгони блудниците от земята и отхвърли всички идоли, които бащите му бяха направили, и дори майка си Ана лиши от званието царица, задето бе направила истукан на Астарта; и насече Аса нейния истукан и го изгори при потока Кедрон. Оброчищата наистина не бяха премахнати. Но сърцето на Аса бе предадено господу през всичките му дни“ (III Царства, гл. 15, ст. 11–14).
Бил ли е Аса възнаграден? Сега ще видите. Най-напред, предстояло му да се бори с вражеско нашествие, ако вярваме на втората книга на „Паралипоменон“ (гл. 14), и то с какво нашествие! „Военната сила на Аса беше: от Иудино коляно триста хиляди въоръжени с щитове и копия, от Вениаминово коляно двеста и осемдесет хиляди юнаци, въоръжени с щитове и стрелящи с лък. И вдигна се против тях Зарай, етиопец, с хиляда хиляди войска и триста колесници и стигна до Мареша. Излезе Аса насреща му и се наредиха за битка в Цефатската долина при Мареша… И господ порази етиопци пред Аса и пред иуда, и етиопци побягнаха. Аса пък и народът с него ги гони до Герар; етиопци паднаха толкова, че ни един не остана жив… И събраха твърде голяма плячка“ (ст. 8–10, 12–13).
Този епизод е толкова по-значителен, защото от Етиопия до Иерусалим има грамадно разстояние. Армията от петстотин и осемдесет хиляди войници само от две еврейски колена е нещо не по-малко чудно, отколкото милионната армия на етиопците. Пита се, как египетският цар Сусаким, или Сезострис, е пуснал през своя територия тия варварски пълчища? Впрочем етиопците може би са преминали от Африка в Азия… по въздуха.